Адриан Рогоз - Олтарът на боговете на вероятностите

Ръчното управление на летателните апарати се използваше толкова рядко по това време, колкото дръпването на внезапната спирачка в епохата на прастарите влакове. Можеше да се поиска смяна на коридора или паркиране, като и двете маневри се извършваха чрез вертикално издигане на болида, но каквито и да бяха командите, те не трябваше да бъдат погрешни или противоречиви. По по-голямата част от трасетата намесата на пътника въобще не беше възможно, пътуването се програмираше в самото начало, а в случай на непредвидено обстоятелство системата за управление на всички превозни средства отстраняваше катастрофиралата машина. Магистралата, по която пътуваше Омир, беше привилегирована благодарение на многобройните технократи, които имаха дворци в дъното на Мексиканския залив. Ето защо, когато автоматизираната система получи нелогична команда, в първия момент тя направи опит да удовлетвори желанието на клиента. Но тогава последва втора безсмислена команда…

За нищожна частица от секундата електронните мозъци, пръснати на стотици километри по автомагистралата, проявиха признаци на лудост. Направиха свръхусилия да разберат безсмислените маневри, да им се противопоставят, да намалят последиците, да ограничат катастрофата… На стотици километри бордовите табла подадоха сигнал за тревога… Най-изненадани бяха пътниците в началото на огромната колона, подложени неочаквано на чудовищно свръхнатоварване. Когато командните системи от борда на първите болиди получиха командата, увеличиха скоростта. Една след друга машините литнаха напред като вихрушка. Няколко от пилотите на ракетопланите, които летяха над колоната, учудени наблюдаваха явлението. Почти в същото време се намеси сигналът „стоп“, подаден от Омир. Тези команди надхвърлиха възможностите на системата или по-скоро тя прецени тяхната безсмисленост и реши да взриви във въздуха машината на Омир. Това стана така: в момента, в който кабината катапултира вертикално нагоре, останалата част от машината се разпадна на прах.

Едва сега започна онази верига от събития, които щяха да направят случая на Омир всеизвестен.

Естествено беше (разбира се, става въпрос за естественото в рамките на една катастрофа) изстреляната нагоре кабина на Омир да се превърне в малък летателен апарат, достатъчно мощен, за да измине няколко километра. Но обстоятелствата се развиха другояче. Подложени на голямо налягане, болидите зад Омир също бяха принудени да се взривят. На тези, които пътуваха по останалите платна, им се стори, че неподходящото за максимална скорост платно изведнъж експлодира и изхвърля едно след друго множество твърдокрили насекоми. В същност те се приземиха благополучно извън магистралата. Единствено кабината на Омир се сблъска с кабината, катапултирала непосредствено след него. Ударът беше ужасен. Очите на Барбара изскочиха от орбитите, след това потъмняха. Умът, който я беше призовал, почувствува светкавично, че се разпада. От удара на двата апарата капсулата на Омир се повреди: за нещастие (все пак нещастието е относително) се счупи дясното крило. То пикира отвесно и падна върху предната част на един болид от платното за максимална скорост. Ударът го накара и той на свой ред да се превърне в летяща кабина. Пернато като със стик, инертното кълбо на Омир отново бе изхвърлено във въздуха. То отмина отвесния бряг й полетя над реката, където тъкмо в тоя момент спокойно бръмчеше огромен хеликоптер. Не беше минала дори минута от началото на главозамайващото зрелище, когато командният пулт от борда на вертолета беше приведен в готовност. Неговите телевизионни камери се насочиха към странния участък от магистралата и започнаха да предават по няколко канала на телевизията точно момента, в който кабината на Омир връхлетя върху екраните.

За щастие (все пак и щастието е относително) Омир още беше в безсъзнание, когато една от огромните перки на хеликоптера разсече неговото кълбо като ябълка. Милиони телевизионни зрители удивени наблюдаваха човека, който падна от своето кълбо като изхвърлен зар от обърната полусфера.

Вероятно точно в момента, в който гигантската перка навлезе в чуждото тяло, автозащитата на хеликоптера създаде въздушна преграда, за да предпази Омир от смъртоносен удар. Случайността обаче беше по-хитра от съвършената техника. Докато падаше, една от полусферите разцепи въздушната преграда, а човекът излетя от креслото на кабината в празното пространство и съшия миг от възникналата въздушна струя дойде в съзнание. Едва не припадна отново.