Адриан Рогоз - Цената на бездната

Докато слушаха Ларн, всички бяха убедени, че са затворени в залите, за да могат „безмилостните“ спокойно да ограбват каютите. Но какво можеха да сторят?

Докато техниците отстраняваха повредите, причинени на „Сперанца“ от артилерията на „Гепард“, други пирати се занимаваха с описване на имуществото, намерено на завзетия космически кораб. Същевременно се правеха списъци на пленниците (откъде идват, пол, езици, които говорят, степен на обучение, професия, какви връзки поддържат с хора от планетите).

Нито Грегори Богар, нито Дав споменаха нещо за играта на шах. Обаче стана известно, че Ларн Трети е научил за таланта на помощник-навигатора. Някои приписваха това издайничество на самия Муни, а развитието на събитията потвърди предположението.

Един ден Дав беше повикан в кабинета на Ларн.

— Чух, че от около четиринадесет светлинни години никой не е успял да те победи в шахмата — усмихнато рече великанът. — Надявам се, че ще приемеш да изиграеш и с нас няколко партии…

— Бих приел — отговори младият Богар, — но съм обещал на баща си, че няма да играя повече…

— Виждам, че баща ти е още жив — каза Лаон и погледна списъка върху масата. — Макар че е тежко болен… Щом си му обещал, пак от него би могъл да получиш разрешение…

Думите на пирата не бяха изречени враждебно, но те можеха да бъдат заплаха.

— Ще ми позволиш ли да говоря с баща си? — предпазливо попита Дав.

— Естествено — съгласи се Ларн. — Всъщност си помислих, че на тебе ще ти е по-трудно, и затова помолих капитан Муни да разговаря с Грегори Богар.

— И ако баща ми не се съгласи? — попита Дав, доловил нова хитрост на Муни.

— Ще съжалявам и толкова. Нищо няма да ви се случи като последица от моя гняв. — Но като видя недоверчивия поглед на момчето, продължи: — Никой не може да бъде заставен да направи нещо против волята си. Защо мълчиш? — попита шефът на пиратите и зъбите му блеснаха в широка усмивка. След това, което се случи, моята добронамереност ти се струва съмнителна, нали? Отговори ми, не се страхувай!

— Да — призна Дав.

— Радвам се, че си искрен. И аз ще бъда. Това, че ви нападнахме, е наказуемо според някои закони; все пак ние сме убедени, че сме постъпили така, както изискват интересите на нашата планета. Но ако сме причинили зло на един безпомощен болен човек, бихме се чувствували виновни дори според нашите схващания.

Дав продължаваше да мълчи, а Ларн, комуто не се удаваше често случай да откровеничи, внезапно се плъзна по този наклон:

— От цивилизацията, с която сме скъсали всякакви връзки, ние запазихме само това, което ни върши работа — техниката, музиката и, за твоя радост, шахмата. Можех да го забраня, но сметнах, че той помага за изострянето на ума. На борда на „Гепард“ няма човек, който да не играе шах.

— Къде се намира вашата планета? — без всякаква връзка попита Дав. Този път Ларн не отговори. — Не те питам за координатите, а само за приблизителното разстояние оттук…

— Какво те засяга това! — доста рязко отвърна главатарят на пиратите.

— Никак не ме засяга, но се питах колко години трябва да живеете далече от вашата планета! Изгодна ли е тази саможертва?

Ларн се засмя:

— Саможертвата не е чак толкова голяма и не поради тази причина. Докато не станеш наш човек, няма да научиш къде се намира бърлогата ни. Все пак мога да ти кажа, че не е много близко…

— Следователно „Гепард“ е свръхсветлинен космически кораб.

— Позна. — Ларн стана от стола и каза в заключение: — Е, добре, младежо, съветвам те да помислиш върху предложението ми. От това само ще спечелиш. Ако приемеш да играеш с нас, ще осигурим на баща ти специално лечение. На борда на „Гепард“ има няколко изключителни лекари… Иди и поговори с Грегори Богар.

Дав сподели с баща си своите съмнения за Муни, но разговорът му с него беше не по-малко изненадващ: старецът вече знаеше за предложението на пиратите и се съгласи.

Неприятно изненадан, Дав долови, че зад неочакваното съгласие на Грегори Богар се крие нещо извънредно сериозно: несъмнено някаква „комбинация“ на капитана. Но каква? Все пак той не разпита болния именно заради обещанието, дадено от Ларн. Не му оставаше нищо друго, освен да се подчини на съдбата.

Първата партия се игра в огромната зала за събрания на борда на „Гепард“. Стотици зрители се настаниха в креслата на амфитеатъра. Седнал насред залата, Дав трябваше да играе с най-добрия шахматист на пиратите: един мъж, с не много приятно лице. Съдия щеше да бъде самият Ларн Трети. Образите на състезателите бяха възпроизведени триизмерно и десетократно, така че всички присъствуващи можеха да ги виждат добре.