Адриан Рогоз - Цената на бездната

Преди да започне борбата, Дав се приближи до Ларн:

— Каза ми какво ще се случи, ако приема да играя. Но какво ще стане, ако загубя?

— Ще се радваме, че сме победили, обаче аз се надявам, че ти поне в началото ще спечелиш, за да бъде зрелището по-вълнуващо.

След първите ходове Дав разбра, че противникът му, макар и да играеше добре, беше несравнимо по-малко опасен от Варалаунис или Хлавон. Можеше да му отстъпи поне един топ в аванс, но навярно пиратът не би приел такъв подарък, щеше да го сметне за унижение. Поради това за разлика от противника си, който дръзко нападаше още с откриването на играта, Дав местеше внимателно, за да проучи тактиката му, и реши да му отстъпи топа към средата на спектакъла.

При все че не беше играл няколко години, остротата и силата му в пресмятането, както сам забеляза, не бяха намалели. Напротив, шахматната дъска пред него му достави неизказана наслада, която не можеше да бъде унищожена дори от мисълта, че и той самият е една пионка в друга игра, в една странна игра, ръководена от Муни.

Освен удоволствието от двубоя с истински партньор навярно за първи път Дав усети и радостта от театралното майсторство. Дотогава било затуй, че играеше със слаби шахматисти, с които приключваше лесно и бързо, или че се състезаваше сериозно с истински шампиони бе прибягвал към клопките и лабиринтите само в краен случай. Ала сега беше заставен да протака играта с един посредствен играч и беше принуден да измисля серия ходове, чрез които неравната битка да изглежда истински напрегната.

Агресивността на пирата приличаше на фойерверк, но все пак успя да разгорещи присъстващите. Дав му позволи да полудува и неусетно засили натиска на играта си. Последва каскада от пожертвувани фигури, които бяха посрещнати от по-голямата част от присъстващите като решаващи за успеха на разбойника и съпроводени със залпове от поздравления. И точно във връхната точка на ентусиазма Дав пристъпи към бързо и ненадейно нападение, и противникът се оказа победен.

За миг залата онемя. Пиратът гледаше втренчено царя си, стигнал до мат, сякаш присъстваше на фокуснически трикове. После замахна бурно с дясната си ръка и сграбчи Дав за рамото, а левия си юмрук стовари върху шахматната дъска, издавайки нечленоразделни звуци: толкова бе сигурен в победата си, че понесеният неуспех му се стори като кражба.

Стотиците пирати започнаха да викат и да освиркват, но внезапно от високоговорителите се разнесе силният смях на Ларн.

— Хареса ми! — викна той на Дав. — Игра като чистокръвен корсар.

Най-после пиратите разбраха положението, започнаха да ръкопляскат и да свиркат за победителя, а в това време победеният се оттегляше смазан. Но Дав се зарадва повече на Умна, която се доближи до него и го прегърна. Той дори не бе забелязал кога неговата приятелка в игрите се беше превърнала в пленителна и дръзка девойка, като гамбита Маршал в испанска партия. Момчето се изчерви, пронизано от трепет и замаяно от чувство, което за пръв път усети.

— Баща ми те моли да не се учудваш на нищо — прошепна момичето на ухото му. — Той ще предложи на Ларн да направиш сеанс с всички пирати. Дори да ти се стори лудост, ти приеми. Разбра ли?

— Добре — съгласи се Дав и едва тогава забеляза, че Муни разговаря въодушевено със стопанина на „Гепард“.

— Тишина! — викна Ларн Трети, застанал прав. — Чуйте какво иска този човек! Той твърди, че младият Богар може да играе едновременно с всички нас, без да бъде победен. Става дума за един сеанс срещу 278 противници… Но капитан Муни ни предлага една сделка. Слушайте и си кажете мнението! Ако Богар победи всички ни — казва той, — ще ни даде обезщетение, но иска да ги освободим заедно с космическия им кораб. Броят на игрите, завършили с реми, ще определи броя на хората, които ще останат в плен, а една единствена партия, загубена от Богар, ще се равнява на поражение в състезанието. Да приемем ли?

В амфитеатъра се вдигна адски шум.

Дав се обърна към креслото, в което седеше баща му, и го погледна въпросително. Лицето му беше помръкнало от страдание, но той все пак успя да се усмихне и да поклати утвърдително глава. За Дав това бе като удар с юмрук в стомаха. Но това усещане не беше причинено от бледото лице на Грегори Богар, нито от страх, че може да загуби партията срещу 278 души. Смая се от факта, че баща му се бе съгласил с подобна сделка.

— Е, какво е мнението ви? — още веднъж попита Ларн, като видя, че хората му се колебаят. Бяха разбрали, че Дав играе изумително, и никак не бяха убедени, че техните обединени усилия биха могли да го надвият.