Ана Ринонаполи - Нощен министър

— Внимавайте… без намеци… правилникът предупреждава изрично, че персоналът трябва да се уважава! Тук, в службата, аз съм служителка, която изпълнява дълга си, а вие сте обикновен посетител; приканвам ви да се държите прилично!

Първата секретарка се ядоса и излезе; генералът я проследи с поглед — гледаше очарован бедрата й. Кларк забеляза всичко и разбра, че този старец няма да му помогне. Захлупи лицето си с ръце, стори му се, че вижда Мария, която го гледаше изплашена; той трябваше да направи нещо, и то на всяка цена, на всяка цена!

— Ще отида направо при директора! — викна Кларк.

— Вие сте луд — отвърна генералът. — Ще ви арестуват за обида на държавен служител. Всъщност — измърмори той — вие сам забъркахте тази каша, оправяйте се сам… да изпратите помощника си с бордовата книга и да го изгубите, сякаш е… какво да кажа… сякаш става дума за чифт ръкавици.

— Та нали ония от Психотехническата служба…

— Прав сте! — възкликна генералът и се зарадва, нали намери на кого да стовари вината. — Вземете тези документи и идете на последния етаж, при заместник-секретаря. А Психотехническата служба оставете на мен. Щура работа! — Той се развика. — Навират си носа в работи, които не ги засягат! Във военни тайни! Това е бойкот! Какво ти, саботаж, направо саботаж. — Грабна диктофона и започна яростно: — До главния лекар на Психотехническата служба, копие…

Капитанът се понесе със свръхзвукова скорост, следван от Чериър.

— Насам… в асансьора!

Отвориха вратата, влязоха, качиха се, отново затвориха вратата и беж по ярко осветения коридор.

— Вече е нощ! — изръмжа Чериър.

Усърдните служители продължаваха да работят; след малко щяха да бъдат заместени от други, не по-малко усърдни свои колеги. Откъм кабинета на заместник-секретаря дочуха два гласа — единият приличаше на кучешко скимтене, а другият — по-рязък, се опитваше да го заглуши. Капитан Кларк изведнъж се досети:

— Искаш ли да се хванем на бас, че това е Хуарес? И отвори вратата.

— Как си позволявате? — викна с възмущение заместник секретарят.

Кларк не му обърна внимание и се втурна към Хуарес:

— Драги Хуарес, най-после!

— Господин капитан! — викна зарадван Хуарес. — Ще полудея. От три дни…

— Знам, знам всичко! — отвърна Кларк и го потупа по рамото. — Сега тук сме ние! Къде е първият секретар?

Кларк и двамата офицери сякаш изпълниха цялата стая. Дребничкият заместник-секретар излая:

— Кой? Дневният или нощният?

— Няма значение. Търся някого, който би могъл да уведоми министъра, че марсианците се канят да нападнат Земята!

— Не може да бъде! Сериозно ли говорите?

— А вие как мислите? Че трима офицери ще дойдат чак дотук, за да си правят шеги, така ли?

Дребничкият заместник-секретар се сгърчи ката изстискан сюнгер. Порови се из документите, прегледа ги и рече смаян:

— Но резултатите от проверката на тестовете… четете… тук пише… че лейтенант Хуарес иска да се жени за марсианка и че капитан Кларк хич не го е еня, че зайците ще изядат тревата в лабиринта!

— Това е бойкот от страна на психоаналитиците! — кресна Кларк. — Призна го и генерал Панда Тун!

— Напълно възможно. — Заместник секретарят огледа тримата астронавти; беше объркан; той познаваше задкулисните машинации, тия машинации, от които все той страдаше.

— Родината е в опасност! — започна Чериър и дребничкият секретар подскочи; май беше настъпил подходящ момент цялото министерство да научи кой е заместник-секретарят Парапопулус!

— Аз съм патриот — заяви решително той. — Но съм и безукоризнен служител. Правилникът не предвижда как да се постъпва в подобни случаи! Как да ви свържа с директора, без да наруша установения ред?

— Става дума за спасението на човешкия род! — ревна Кларк.

Заместник-секретарят вдигна очи и го изгледа:

— Разбирам, капитане… родината… марсианците ни изменят… Чуйте какво ще ви кажа!

Заместник-секретарят се увери, че няма кой да го чуе, сви се още повече и прошепна:

— Ще трябва да бъдете готови на всичко! Аз ще ви прикривам! След няколко минути моята смяна свършва, ще дойде моят заместник… аз ще му разясня какъв е случая… а вие в това време влезте веднага в последната стая на този коридор, дето е преди салона на министъра. Там дневният директор ще се сбогува с нощния директор; гледайте да се вмъкнете така, сякаш вече сте били приети… моля ви, не се бавете!

Тримата астронавти кимнаха в знак на съгласие и докато двамата висши служители се ръкуваха, те се промъкнаха в кабинета и щом нощният директор влезе, те застанаха мирно.