Агата Кристи - Отвлеченият министър-председател

Сега, когато войната 1 1 Става дума за Първата световна война. — Б.пр. и нейните проблеми принадлежат към миналото, струва ми се, че мога спокойно да разкрия на света ролята, която моят приятел Поаро изигра в момент на национална криза. Тайната бе добре запазена. Нито думица не стигна до печата. Ала днес, когато тайнствеността е вече излишна, мисля, че е справедливо Англия да узнае какво дължи на моя чудат, дребен приятел, чийто изумителен мозък така изкусно предотврати голяма катастрофа.

Веднъж след вечеря — няма да посочвам точната дата; достатъчно е да кажа, че това ставаше по времето, когато „Мир чрез преговори“ беше девиз, повтарян папагалски от враговете на Англия — седяхме с моя приятел в апартамента му. След като ме освободиха от действителна военна служба поради инвалидност, назначиха ме в наборната комисия и ми стана навик винаги след вечеря да се отбивам при Поаро и да беседвам с него за интересните дела, които имаше в момента.

Опитах се да завържа разговор за сензацията на деня — атентата срещу мистър Дейвид Макадъм, министър-председателя на Англия. Информациите на вестниците явно бяха грижливо цензурирани. Не се даваха никакви подробности; съобщаваше се само, че министър-председателят се спасил по чудо, като куршумът леко одраскал бузата му.

Смятах, че нашата полиция трябва да е проявила неокачествима небрежност, за да допусне такова престъпление. Знаех добре, че германските агенти в Англия са готови на голям риск, за да постигнат целта си. „Бойкият Мак“, както го наричаха в собствената му партия, се бореше усилено и непримиримо с пацифисткото влияние, което започваше да се шири.

Той беше не само министър-председател на Англия, но и самата Англия, и би било съкрушителен и парализиращ удар за Великобритания да бъде отстранен от своята сфера на влияние.

Поаро усърдно чистеше един сив костюм с малка гъбка. Никога не е имало конте като Еркюл Поаро. Спретнатостта и редът бяха неговата страст. Сега, когато въздухът миришеше на бензин, той не беше в състояние да ми посвети цялото си внимание.

— След минутка съм с теб, приятелю. Почти привърших. Мазното петно… той е лош 2 2 Поаро смята, че на английски съществителното „петно“ е от мъжки род. — Б.пр. … аз го отстранявам… ето! — И размаха гъбичката си.

Усмихнах се и запалих нова цигара.

— Нещо интересно? — запитах след минута-две.

— Помагам на една — как й казвате — чистачка да намери мъжа си. Трудна работа, изисква се такт. Защото смятам, че когато го намеря, няма да се зарадва. Какво мислиш ти? Лично аз му съчувствувам. Щом се е изпарил така, значи е бил умен човек.

Засмях се.

— Най после! Той, мазното петно, изчезна! На твое разположение съм.

— Запитах те какво мислиш за покушението срещу Макадъм?

— Enfantillage! 3 3 Детинщина (фр.) — Б.пр. — побърза да отговори Поаро — Несериозна работа. Да стреляш с пушка никога не дава резултат. Тя е оръжие на миналото.

— Но този път без малко щяло да бъде резултатно — напомних му аз.

Поаро поклати нетърпеливо глава. Той се канеше да отговори, но хазяйката провря глава през вратата и до ложи, че долу има двама джентълмени, които искат да поговорят с него.

— Не казват имената си, сър, ала викат, че било много важно.

— Нека се качат — рече Поаро, сгъвайки грижливо сивите си панталони.

След няколко минути хазяйката въведе двамата посетители, и сърцето ми подскочи, когато познах в лице то на първия не друг, а самия лорд Естер, водач на правителственото мнозинство в Камарата на общините; спътникът му, мистър Бърнард Додж, също беше член на военния кабинет и, доколкото знаех, близък личен приятел на министър председателя.

— Мосю Поаро? — произнесе лорд Естер въпросително. Приятелят ми се поклони. Големият държавник ме изгледа и се поколеба — Работата ми е поверителна.

— Можете да говорите свободно пред капитан Хейстингс — каза моят приятел и ми кимна да остана. — Той не притежава всички дарования, разбира се! Но аз отговарям за неговата дискретност.

Лорд Естер продължаваше да се двоуми, ала мистър Додж внезапно се намеси:

— Хайде да не се бавим повече, да кажем каквото имаме за казване! Опасявам се, че скоро цяла Англия ще разбере как сме я оплескали. Нямаме време за губене.

— Моля седнете, господа — произнесе Поаро учтиво. — Настанете се на голямото кресло, милорд.

Лорд Естер леко трепна.