Агата Кристи - Отвлеченият министър-председател

— Работата май е лоша — рекох аз.

— Нека да разгледаме случая методично. Какво говори „за“ и „против“ тези хора? Да вземем най-напред О’Мърфи. Против: че поведението му при отклоняването от главния път е подозрително; че е ирландец от графство Клер; че е изчезнал по твърде показателен начин. За: че като подкарал бързо колата, спасил живота на министър-председателя; че е човек на Скотланд ярд и ако се съди по длъжността му, надежден детектив. А сега Даниелс. „Против“ него няма много: само дето не се знае нищо за произхода му и говори твърде много езици, което е неприсъщо за един добър англичанин! (Ще прощавате, mon ami, но не ви бива за лингвисти!) А сега „за“: намерен е със запушена уста, вързан и упоен с хлороформ, което навежда на мисълта, че няма нищо общо с тази работа.

— Може сам да се е вързал и да е запушил устата си, за да отклони подозрението от себе си.

Поаро поклати глава.

— Френската полиция не би направила такава грешка. Освен това, щом веднъж О’Мърфи постигне целта си и министър-председателят бъде благополучно отвлечен, почти няма смисъл да остава. Разбира се, съучастниците му може да са го вързали и упоили, но не виждам какво са целели с това. Сега той не им е особено полезен, защото докато не се изясни случаят с министър-председателя, неизбежно ще бъде следен внимателно.

— Може би се е надявал да насочи полицията по лъжлива следа?

— Тогава защо не я насочи? Казва само, че притиснали с нещо носа и устата му и не помни нищо повече. Това не е лъжлива следа. Звучи напълно правдоподобно.

— Е, мисля, че не е зле да тръгваме за гарата — казах, като погледнах часовника. — Във Франция може да намериш повече следи.

— Възможно е, mon ami, но се съмнявам. Не ми се вярва министър-председателят да се намира в този ограничен район, където много мъчно може да бъде укрит. Щом военните власти и полицията на две страни не са го открили, какво да кажем за мен?

На Черинг крос ни посрещна мистър Додж.

— Да ви представя детектив Барнс от Скотланд ярд и майор Норман. Те ще бъдат изцяло на ваше разположение. Желая ви успех. Задачата е трудна, но не съм загубил надежда. А сега да вървя. — И министърът се отдалечи бързо.

Побъбрихме това-онова с майор Норман. Сред малката групичка на перона забелязах едно дребно човече с лице на пор, което разговаряше с някакъв висок блондин. Дребосъкът беше стар познат на Поаро — детектив-инспектор Джап, смятан за един от най-способните служители на Скотланд ярд. Той се приближи и поздрави весело моя приятел.

— Чух, че и вие се занимавате с тази работа. Костелив орех наистина. Засега ни се изплъзват с трофея си. Но мисля, че не могат да го крият дълго. Нашите хора претърсват Франция надлъж и нашир. Французите — също. Чувствувам, че е вече въпрос само на часове.

— Разбира се, ако е още жив — забеляза високият детектив мрачно.

Лицето на Джап посърна.

— Да… Но кой знае защо имам чувството, че е наистина жив.

Поаро кимна.

— Да, да, жив е. Но ще го намерим ли навреме? И аз като вас не вярвам да могат да го крият дълго.

Локомотивът изсвири и всички минахме в салон-вагона. После с бавен, ленив тласък влакът излезе от гарата.

Беше интересно пътуване. Скотландярдовците се събраха на съвещание. Разгънаха карти на Северна Франция и зашариха жадно с пръсти по пътища и села. Всеки си имаше любима теория. Поаро не проявяваше обичайната си бъбривост, а седеше вторачен пред себе си и изражението на лицето му напомняше дете пред мъчна задача. Аз разговарях с Норман, който ми се стори много забавен човек. Когато пристигнахме в Дувър, държането на Поаро много ме озадачи. Щом се качихме на парахода, малкото човече се вкопчи отчаяно в ръката ми. Вятърът духаше здравата.

— Mon Dieu! 12 12 Боже мой (фр.) — Б.пр. — прошепна той. — Това е ужасно.

— Кураж, Поаро — извиках. — Ще успееш. Ще го намериш. Уверен съм.

— Ах, mon ami, ти неправилно тълкуваш вълнението ми. Измъчва ме това проклето море! Le mal de mer 13 13 Морската болест (фр.) — Б.пр. е ужасно страдание!

— А, такава ли била работата! — стъписах се изненадан.

Усети се първият трепет на машините; Поаро изпъшка и затвори очи.

— Майор Норман има карта на Северна Франция, ако искаш, можеш да я разгледаш.

Поаро поклати нетърпеливо глава.

— О, не, о, не! Остави ме, приятелю. Нали знаеш, между стомаха и мозъка трябва да има хармония. Лавергие знае отличен способ за избягване на mal de mer. Вдишваш и издишваш бавно, ето така — въртиш главата си отляво надясно и между всяко вдишване броиш до шест.