Кармен Рийд - Много гот

Беше й трудно да обобщи какво се обърка с течение на годините. Може би той винаги я притискаше за обвързване, което тя не искаше, може би не харесваше човека, в който той се превръщаше. Беше се влюбила в мечтателен студент, идеалист и домошар, но ето че Джозеф завърши, намери си работа, откри, че харесва новото си поприще, прииска му се да бъде амбициозен и да изкарва много пари. Ив, преди била вече съпруга на богат работохолик, бе обзета от паника, когато новият й живот започна да поема в посоката, която тя много искаше да избегне.

— Направих най-голямата възможна грешка. Хванах се с пълен тъпанар — бе казала тя на Джен, когато най-сетне изхвърли Джозеф от апартамента една вечер почти в полунощ след шумен скандал. Джен пристигна бързо и донесе евтина бутилка полски джин и кутия ябълков сок, защото не бе успяла да открие нищо друго в бързината.

Пиха странната смесица от ябълка и джин във високи водни чаши.

— Холандците много пият такива неща… дали пък не бяха белгийците? — уведоми я Джен, докато разклащаше ледените кубчета от фризера на Ив в чашата си.

След като изпиха по две чаши, минаха на кутията от бисквити, пълна с цигари трева, и се напиха и надрусаха до такава степен, че дори травмата, преживяна от Ив, престана да означава каквото и да е.

— Той беше толкова прекрасен — сподели с Джен, когато двете се сгушиха на канапето, за да допушат заедно последната цигара. — Страшен тип. И чудесен баща на Ана.

— Страхотен за леглото — вметна Джен, след това побърза да добави: — Не говоря от личен опит, глупачке, просто се виждаше колко бяхте щастливи, та вие не можехте да се откъснете един от друг.

— Как можах да го превърна в Ричард Брансън? Или в едно красиво подобие на Денис? — Това бе въпросът, на който Ив не можеше да си отговори. Какво бе направила? Какво се бе объркало?

Когато Джозеф завърши университета, той я изненада, като постъпи на първата работа, за която подаде документи — в телевизионните продажби. Още по-учудващо беше, че се оказа много добър и бързо започна да печели добре.

Колкото и пари да изкарваше, успяваше да ги похарчи. Апартаментът се сдоби със сребърна стереоуредба „Бант и Улуфсен“, записващо видео с програматор, огромни купове.

Рукнаха сълзи и последва молене за прошка и секс за сдобряване, но след броени дни избухна нов скандал. Животът им вече се бе превърнал в низ от разправии. Може би затова тя не се учуди чак толкова много, когато една вечер Джозеф се прибра и заяви, че фирмата открива нов офис в Манчестър и го местят там.

— Манчестър ли! — бе креснала тя. — Ние няма да се местим в Манчестър.

Той си бе свалил обувките, бе отишъл до хладилника, за да си сипе чаша портокалов сок, преди да й заяви най-спокойно:

— Не съм си го помислил дори за момент. Те ще ми плащат апартамента, така че ще съм там от понеделник до петък, а през уикендите ще се връщам.

Всичко бе вече решено и той дори не я бе попитал за мнението й, просто й съобщаваше как ще постъпи.

— Ясно. — Беше се сринала на един стол в кухнята до масата, защото знаеше, че това е началото на края, и бе колкото разстроена, толкова и облекчена. Той я изтощаваше. Не можеше повече да понася скандалите и несигурността. Заради тях момчетата се бяха изнесли и й липсваха ужасно много, въпреки че сега вече бяха големи и сигурно никога повече нямаше да се върнат да живеят с нея както преди.

— О, Джозеф — заплака тя в шепи. — Ти също се изнасяш.

— Не, честно, не е така — бе настоял той. — Обичам и теб, обичам и Ана, обичам всички ви. Просто ми се струва, че ако оставим известно разстояние помежду си, ще ни се отрази добре. Ще си спомним какво харесвахме един в друг, а не какво не понасяме.

— О, не. Ти вече няма да бъдеш част от това семейство. Нима не разбираш? Ще виждаш Ана само през уикендите и няма да знаеш какво прави през седмицата. Няма да си тук, за да я завиваш вечер и да й четеш. Ще й липсваш толкова много. И защо? За повече пари.

Когато вдигна глава, видя, че и в неговите очи има сълзи.

— Ив, разбира се, че тя ще ми липсва непрекъснато… и ти също. Само че, ако продължаваме така, няма да издържим и месец заедно. Трябва да се откъсна от това поне за малко. Защото искам да останем заедно.

— Разстоянието никога не е успявало да разреши проблемите, бъди сигурен, че е така.

— И какво, по дяволите, да направя? Искат да поема тази работа. Не мога да откажа.

— Разбира се, че можеш, мътните да те вземат, дано. Можеш да си намериш друга работа в друга компания, без дори да полагаш кой знае какви усилия.