Кармен Рийд - Много гот

Караше я да се смее толкова много. Беше й леко, както никога досега.

Първият уикенд, който Ив и Джозеф прекараха заедно, бе незабравим. Седмици наред правеха секс тайно в банята, като пускаха водата да тече, или се настаняваха върху сгъваемото канапе в хола, обикновено в малките часове на нощта, а вратата към стаята на момчетата бе здраво барикадирана и затворена — дори в тези случаи трябваше да пазят тишина, да цари пълен мрак и да се сгушат под завивките, все неща, които ги докарваха до лудост.

Най-сетне тя се съгласи с непрекъснатото настояване на Джен момчетата да й гостуват за един уикенд, а Джозеф да дойде още в петък вечерта и да остане чак до късно следобед в неделя. Щяха да си прекарат като истинска двойка.

Той пристигна натоварен с пликове, пълни с продукти, и тя го покани в апартамента, а щом влезе, възбуденият му поздрав се превърна в задъхано любене, подпрени на стената в антрето.

След това извадиха покупките, сготвиха вечеря заедно и си легнаха рано, всички лампи запалени, те двамата отвити, за да обърнат специално внимание на всяка подробност от тялото на другия. След това тя докосна всяка негова бенка, а той среса с език косъмчетата между краката й и каза — докато тя наддаваше престорени писъци на ужас, — че това място има нужда да му се обърне специално внимание.

— Тук има прекалено много растителност и трябва да я поприбера. Защото дори пътя не мога да намеря.

— Джозеф! Ти си едно много, ама много невъзпитано момче!

— Прекалено даже. — Отново спусна уста надолу и се зае със задачата си по-дълго, отколкото тя си мислеше, че може да очаква. Докато най-сетне тя свърши и се почувства изцедена и от последната капчица страст.

На следващата сутрин — е, всъщност следобед, те закусиха в леглото, правиха секс, изкъпаха се, отново секс, обядваха, излязоха, за да купят продукти. Храна, вино… а Джозеф взе разни неща в аптеката, но отказа да й покаже какво е купил, до късно същата вечер, когато тя се кискаше просната върху смачканото легло, след като бе порядъчно пийнала и изпушила първата си цигара с трева.

Тогава той извади фризьорска ножица и започна да оформя косъмчетата между краката й, отправяйки смешни забележки през цялото време.

— Да знаеш, миличка, че мога да променя тази грива със съвсем мъничко гел… кажи ми сега честно… колко често се миеш с шампоан? Прекалено често, скъпа, ще съсипеш естественото омазняване на косъма. — Ив се задъхваше от смях и страст. Той продължаваше да действа с ножицата, след това започна да я докосва, след това натискът се увеличи. Бавно и много внимателно той докосна крайчетата с гел и когато най-сетне приключи, триъгълникът й бе във формата на сърце и двамата незабавно решиха, че трябва да отведат новата прическа да си легне.

В неделя сутринта Джозеф я убеди да си изруси бретона, а останалата си коса да боядиса в светъл меден цвят. След това й даде тънка изкуствена престилка на медицинска сестра и касинка с надеждата тя да види смешната страна… и я накара да ги облече.

— Това наистина е прекалено… за мен няма проблем… живеем в деветдесетте, иронични, постфеминистични, ние сме възрастни хора, съгласни на всичко, честна дума.

— Сериозно? — попита тя и смъкна евтиния цип. — Не съм сигурна, че искам да знам колко си безстрашен в леглото.

— Напротив, сестра, напротив, искаш.

— Сега вече можеш с чиста съвест да кажеш, че си изкарала един мръснишки уикенд — обърна се той към нея, докато правеха секс отново за един Господ знае кой път този неделен следобед, докато слънцето залязваше, час преди момчетата да се върнат.

Ив усещаше, че е протрита от брадичката до глезените, той също. Седнала върху него на канапето, тя се движеше бавно и нито един от двамата не бе сигурен дали ще успее да свърши отново.

— Искам да живея с теб — бе казал най-неочаквано Джозеф. — Моля те, кажи „да“. Мисля, че трябва да си купиш по-голям апартамент с две спални. Едната за момчетата, а другата звукоизолирана за нас… а-а-а — лека промяна на позата. — Аз ще ти стана наемател, така че ще ти бъде по-лесно да плащаш ипотеката, а пък отпред ще има градина, така че с момчетата ще ритаме футбол. Ще си сложа бюрото в спалнята, за да мога да уча през всичкото време, докато не те любя… иди не те правя неземно щастлива… моля те, Ив, кажи „да“. Мисля, че ще ни бъде добре заедно.

Чака дълго, докато получи отговора й. Забави ритъма, докато тя го почувства как пулсира вътре в нея.

— Все още не съм се запознала с родителите ти — отвърна най-сетне Ив с някакво подобие на усмивка.