Кармен Рийд - Много гот

— Той вече предложи ли ти да те закара до вас? — долетя гласът на Джеси от една от кабинките. — Бас държа, че вече е споменал, че живее „точно на две крачки“ и няма да бъде проблем да се приберете с едно такси.

— За Бога! — Ив се бе опитала да протестира, но нямаше никакъв смисъл, защото и трите се кискаха заразително. Истината бе, че той не живееше много далече и те се уговориха, шепнейки възбудено на ухо.

— Може ли да те откарам? — бе попитал той.

— Не съм ти на път — беше се опънала, но през всичкото време си мислеше: „Да, да, на всяка цена.“

— Моля те, нека да те изпратя до вас. Моля те, много те моля — шепнеше той. — Ще бъде страхотно.

Господи. Помисли си за кръговете по гърба. Разбира се, че ще бъде страхотно. И още как.

— Добре де — съгласила се бе накрая. — Нека първо да се разбера с Джен.

Той също се бе отдалечил, за да се увери, че приятелите, с които бе дошъл, ще успеят да се оправят без него.

— За момчетата хич не се безпокой — успокоила я бе Джен. — Върви да се позабавляваш. И утре няма защо да бързаш, ела да ги вземеш, когато станеш.

— Ти за какво намекваш? — Ив се бе опитала да се направи на възмутена, но така и не успя да скрие доволната си усмивка.

— Намеквам за това, което е крайно време да се случи, поне се надявам да се случи. Той е върхът!

И двете избухнаха в смях при тези думи.

— Добре, чао-чао. Ще се чуем утре. Не позволявай на момчетата да ти изядат ушите — предупреди я Ив.

Джен й махна да върви.

— Лека нощ. Да не вземеш да си легнеш прекалено рано… моля те! Направи го заради мен!

Ив остави приятелката си и тръгна към усмихнатия непознат, който я чакаше в другия край на заведението.

Какво й се искаше да направи, чудеше се тя. Искаше ли да го заведе вкъщи? Искаше ли да спи с него? При тази мисъл кръвта й кипна. И я обзе лека паника.

Господи, момиче, просто върви и виж какво ще излезе. С него е забавно. Не можеше ли поне за малко да се отпусне? Да се порадва на мига, а не да се чуди за бъдещето, в което щеше да подава документи за развод, тъй като той сигурно щеше дай изневерява с разни студентки отличнички, защото „те наистина ме разбират“.

— Ив!

Бе я прегърнал и двамата се преструваха, че това е напълно естествено, след това тръгнаха към колата му — още по-малка, още по-стара и очукана от нейната — много симпатична кола! И ето че се настаниха на предните седалки, спогледаха се над ръчната спирачка и той запали мотора.

— И така… сега накъде? — бе попитала Ив и се бе зачудила дали няма да се получи неловко. Той се бе навел и я бе целунал отново, а пулсът й заскача в гърлото като живо същество.

— Нали не е нужно веднага да те закарам у вас — бе попитал и я бе погалил по бузата. — И не е нужно да те водя у нас. Толкова е хубаво… можем просто да се повозим. Да гледаме заедно изгрева, да останем двамата, докато дойде време за закуска.

Докато дойде време за закуска! Последния път, когато товай се бе случило, то бе заради вмирисани на повърнато чаршафи и две малки момчета, изгарящи от температура. Не беше нужно Джозеф да разбира за това. Не че криеше нещо, защото той вече знаеше, че гледа сама двете си деца. Само че не искаше да го отегчава с прекалено много прозаични неща. Не искаше и самата тя да се отегчава. Той бе прав. Щеше да бъде хубаво.

И така, потеглиха. Първо спряха в денонощната пекарна на Брик Лейн, а след това прекосиха източен Лондон, доковете и Гринуич и спряха на притихнала уличка с лице към реката. Той остави касетофона да свири и се преместиха на задната седалка, сгушиха се под едно одеяло, говориха си, шегуваха се, целуваха се и се натискаха, докато наблюдаваха бледата розовина на зимното слънце да се прокрадва сред мъглата — или може би беше смог? — и да се издига над водата.

Малко след разсъмване, когато прозорците на колата бяха изпотени от студа навън и топлия им дъх, целувките на Джозеф станаха прекалено настойчиви и горещи, за да не им обръща внимание.

Дъхът му се плъзгаше по лицето й, докато ближеше клепките, устните, ушите. Тя усети, че разкопчава копчетата на ризата му, а неговите длани пълзяха под дрехите й, измъкнаха малките й гърди от еластичния памучен сутиен и вдигнаха блузата, за да може да целуне зърната й.

Искаше й се всичко да остане над кръста: та това бе първата им нощ — не, току-що се бе запознала с него. Само че бе толкова хубаво. Очите й бяха затворени и тя копнееше за още, за нещо повече, за него. Искаше да докосне краката му, бедрата, тъмните косъмчета под корема… него.