Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Детските и училищните снимки също не привлякоха вниманието му, интересуваха го само онези, на които имаше възрастни. И той отново питаше: кой е този, ами този?

Майка му стана. Саша чу скърцането на леглото, тътренето на чехлите, тропването на вратичката на гардероба, където беше окачен пеньоарът й. Но тя излезе не по пеньоар, а с рокля, набързо облечена върху нощницата. С нажалена усмивка тя приближи до Саша, прокара трепереща ръка по косата му.

— Гражданко, останете в стаята си — каза оперативният работник.

В гласа му прозвуча служебната категоричност, която винаги я плашеше, беше направила нещо, което можеше да навреди на сина й. Софя Александровна уплашено, начесто и ситно закима.

— А защо не ни наредите всички да легнем на пода? — иронично се позасмя Саша.

Както преглеждаше книгите на рафта, оперативният работник учудено се поизвърна и нищо не каза.

— Постой оттатък — каза Саша на майка си.

Майка му още по начесто закима и като погледна със страх широкия гръб на оперативния работник, се прибра в стаята си.

Знаят ли те за Солц? Не знаят, инак нямаше да посмеят да дойдат. Някакво зъбно колелце в машината не се е завъртяло. Как да не те е яд? Това недоразумение ще усложни много неща.

Оперативният работник му нареди да отвори шкафа, да извади всичко от джобовете на сакото си, там беше тефтерчето му с адресите и телефоните, то също бе заделено на бюрото. За да провери дали е огледал всичко, оперативният работник обгърна с поглед стаята, видя зад дивана един куфар, нареди му да го отвори — куфарът беше празен. Този човек изпълнява задълженията си, той е усърден и добросъвестен чиновник. Ако Саша беше на негово място, ако партията го пратеше в органите на ГПУ, ако му възложеха да направи обиск, да арестува някого, той щеше да свърши всичко точно така, макар човекът, при когото са го пратили, да не е виновен в нищо — в такава работа грешките са неизбежни. Трябва да надвие личната си обида, той ще докаже невинността си, както я доказа в ЦКК. Затова нека човекът си върши работата.

— Да идем в другата стая.

Майка му се бе облакътила на капака на скрина, свряла ръце в бялата си коса, косо поглеждаше вратата.

— Другарят иска да огледа твоята стая. Ти седни, мамо.

Но тя остана в същата поза и само малко се отдръпна, когато оперативният работник приближи.

На скрина бяха поставени снимките на Саша, на Марк, на сестрите на майка му.

— Кой е този?

— Брат ми, Марк Александрович Рязанов.

Нека знае, че брат й е прочутият Рязанов, Саша е негов племенник, тя през цялото време бе мислила как да каже това, тогава те ще прекратят обиска и няма да арестуват Саша. Цялата страна познава Марк, познава го и Сталин. И с жална усмивка додаде:

— А това е Сашенка като малък.

Оперативният работник се намръщи, взе снимката на Марк, освободи я от рамката и я погледна откъм гърба — нямаше никакъв надпис. И върна всичко на скрина: снимката, рамката, стъклото, картона. Софя Александровна се отпусна в креслото и изстена, като захлупи лицето си с ръце.

Оперативният работник ровеше из извадените чекмеджета на скрина. Бельото излъчваше свежа миризма на пране, то миришеше така, когато майката застилаше дивана на Саша.

— Нали обискирате мен — каза Саша.

— Вие сте едно семейство — отговори оперативният работник.

Върнаха се в стаята на Саша. След тях излезе Софя Александровна — обискът беше свършил и не я накараха да се прибере. Мисълта, че ще отведат Саша, я извади от вцепенението, тя се залута, не знаеше какво да прави: ту приближаваше до Саша, ту следеше с поглед оперативния работник. Той пишеше на бюрото протокола от обиска. На еди коя си дата у еди кого си във връзка със заповед номер еди кой си… Иззет е паспорт, номера му; профсъюзна книжка, номера й; комсомолска книжка, номера; студентска карта, номера; тефтерче. Подържа тетрадката „Мостове и пътни съоръжения“ и я остави настрана, реши да не я взема.

После попита:

— Къде мога да си измия ръцете? Софя Александровна се засуети.

— Заповядайте, ще ви покажа.

Трескаво затропа с чекмеджетата на скрина, взе чиста кърпа и докато оперативният работник си миеше ръцете, стоя на вратата на банята с кърпата в ръка, подаде му я с жална, угодлива усмивка: може би там този човек ще облекчи участта на сина й.

Оперативният работник си избърса ръцете, излезе в антрето, обади се по телефона, каза нещо неразбираемо, условно, само една дума изрече ясно — Арбат. После затвори телефона и поспря, опрян на вратата с безучастния израз на човек, който си е свършил работата. Червеноармеецът до вратата бе застанал в стойка „свободно“ и вторият червеноармеец се върна в кухнята, сега и главният, и задният вход бяха свободни, портиерът Василий Петрович си беше отишъл. И макар никой да не бе казал на съседите, че обискът е приключил, в антрето излязоха Михаил Юриевич и Галя.