Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

В Баку познаваше всяка улица, всяка къща, предприятие, нефтена кула; тогава нищо в представите му не се свързваше със Сталин. Сега Баку се превръща в мемориал на Сталин, на живия Сталин. Улици, райони, нефтени предприятия, институти, училища носят неговото име. Дори в Баиловския затвор е открит музей, макар че никой не знае в коя килия е лежал Сталин. Не посмяха да попитат самия него, в подобен въпрос той би могъл да заподозре намек за незначителността на самия факт, би могъл да си помисли, че бакинци изобщо не са сигурни дали такъв мемориал е необходим. Решиха сами въпроса, избраха килия, в която беше лесно да се пробие врата отвън, та когато я разглеждат, екскурзиантите да не минават през целия затвор. Създадоха музея, развеждат екскурзиантски групи, макар Сталин да знае, че това е измама. Впрочем Киров вече неведнъж бе подхвърлял, дори бяха разговаряли за това с Орджоникидзе: в съзнанието на Сталин, когато ставаше дума за миналото му, границите между реалността и легендата се заличаваха.

Но за Киров тези граници не бяха се заличили и той не възнамеряваше да създава нови легенди. Сталин настоява той да присъствува в Сочи — жалко за загубеното време. Мястото му е в Ленинград, предстои отменяне на купоните за продукти. След четири месеца гражданите на СССР ще могат свободно да си купуват хляб. Това събитие доказва жизнеспособността на колхозния строй, създаден с цената на неизброими загуби, страдания и жертви. Подобно мероприятие не бива да се провали, трябва внимателно да се готвят за него, особено в районите, неподсигурени със собствено зърно, един от тях е Ленинград. Вместо това той мързелува в Сочи.

Забележките по конспекта на учебника по история Киров четеше на плажа, дори не ги четеше, а ги преглеждаше отгоре-отгоре, прехвърляше лист след лист и ги притискаше с камък да не ги духне вятърът.

Ограден с гъста двойна метална мрежа, плажът беше пуст. Вдясно и вляво от мрежата беше забранената зона. Пред входа на плажа в будка с телефон седеше дежурният часови, друг се разхождаше по асфалтираната пътека покрай външната ограда. Само гостите използуваха плажа. Сталин не се къпеше и не се печеше. Обслужващият персонал на вилите и охраната се къпеха на друго място.

Киров срещаше тук само един човек — зъболекаря, който бе пристигнал от Москва. Той се държеше с Киров почтително, но без подмазване, спокойно, доброжелателно. Този човек с мек глас и сдържани обноски плуваше отлично и си личеше, че всичко тук — морето, слънцето, пясъкът на плажа — му доставя наслада. Киров винаги изпитваше удоволствие, когато виждаше как хората се радват. Разбира се, хората са умеели да се радват и преди хиляда години и ще се радват, докато на земята съществува живот. Но все пак Киров не можеше да не свързва радостта, която виждаше у съветските хора, с държавата, която представляваше той, със строя, който бе укрепвал и укрепваше, с новото общество, което строеше. Усмивката, която виждаше, смехът, който чуваше, бяха награда за него и неговата партия, оправдаваха твърдите, понякога сурови решения, които се налагаше да вземат. Като марксист той разсъждаваше мащабно и все пак сред хилядите и милионите за него винаги съществуваше отделният човек. Аудиторията не беше безлика за него. Когато се качваше на трибуната, той се стремеше към взаимно разбиране с всеки слушател, може би в това се състоеше и тайната на неговото ораторско изкуство.

Никога не пренебрегваше и личното общуване, на драго сърце се включваше във всякакви разговори. И зъболекарят му беше интересен. Разговаряха за най-обикновени неща — за температурата на водата, за сероводородните извори на морското дъно, за въздействието на мацестинските води върху човешкия организъм. На Киров му харесваше, че Липман говори за всичко не като лекар, а просто като събеседник; дори за зъбите, по които беше специалист, говореше само най-достъпни неща: коя четка за зъби е по-добра — голямата или малката, с какво е най-добре да се изплакват зъбите. Но Липман нито веднъж не спомена кого лекува, нито веднъж не изрече името на Сталин.

— Мацеста прави чудеса — говореше Липман, — един съсед от общата квартира беше пълен инвалид, не можеше да ходи, а след Мацеста тича като осемнайсетгодишен.

— Хубава квартира ли имате?

— Как да ви кажа… Прилична стая в общо жилище, деветнайсет квадрата, на „Вторая Мешчанская“ — близо е до центъра, имам личен телефон в стаята. Вярно, съседите се сърдят, настояват телефонът да се изнесе в коридора, аз нямам нищо против — нека го ползуват хората, но Санитарното управление на Кремъл не разрешава. Те поставиха този телефон, по него ме викат при пациенти.