Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

И тогава Варя твърдо реши: Край! Стига! Време е да започне работа!

Льовочка и Рина обещаха на Варя да й помогнат. Те работеха в бюрото по проектиране на хотел „Москва“, там, където и Зоя. Всъщност Варя би могла да си намери работа без ничия помощ: чертожници-копировачи се търсеха навсякъде, на всички дъски висяха такива обяви. Но най-добре е да работиш с познати. Льовочка и Рина казваха, че хотел „Москва“ е най-големият и важен строеж в столицата, подчинен е непосредствено на Моссъвет, заплатите са завишени, столът е много добър. Новото здание ще бъде съединено с „Грандхотел“ и тогава този хотел ще бъде един от най-големите в Европа. В Бюрото са се събрали най-добрите архитекти, художници, инженери и техници. Льовочка и Рина хвалеха най-вече своя ръководител и го наричаха със странното име Игор — млад талантлив архитект, един от авторите на проекта, внимателен, добър, отзивчив. И ако Варя се изяви, Игор има властта да я издигне, както е издигнал Льовочка — той вече е техник. И на Рина предстои такова назначение. Бюрото се намира на петия етаж на „Грандхотел“, на Охотний ряд, от нейния блок на Арбат е само на седмата спирка, и трамваите са два: номера четири и седемнайсет. Това обстоятелство особено подчертаваше Зоя. Тя работеше в същото бюро, но в друг отдел.

В деня, който й определи Льовочка, Варя отиде в „Грандхотел“.

Дюкяните по Охотний ряд, църквиците и другите постройки между „Грандхотел“ и Манежа бяха съборени, строежът беше ограден със стобор. Варя влезе в хотела през входа откъм Воскресенския площад. Портиер с ливрея я сподири с поглед, но не я попита къде отива. Нищо не я попита и служителят при асансьора, който я качи на петия етаж.

Щом излезе от асансьора, Варя, както й бе обяснил Льовочка, свърна наляво и тръгна по дълъг коридор, като гледаше номерата, останали по вратите от времената, когато етажът още е принадлежал на хотела. Щом видя номер 526, отвори вратата.

В също такава стая бяха живели с Костя в Ялта, в хотел „Орианда“ — високи тавани, високи възтесни прозорци. Само че вместо хотелска мебел, тук имаше три обикновени бюра, на тях, върху скосени поставки — чертожни дъски.

До прозореца работеше Льовочка, той се извърна, приветливо се усмихна на Варя, като лъсна кривото си зъбче, остави тушовката.

— Дойде ли? Браво!

— А къде е Рина?

— Излезе. Скоро ще се върне. Донесе ли си дипломата?

Той хвърли поглед върху зрелостното свидетелство на Варя.

— Чудесно! Хайде!

Отвори вратата към съседната стая.

— Може ли, Игор Владимирович?

И без да чака отговор, влезе, повел подире си Варя.

Още щом чу това име, Варя моментално схвана всичко. Как не се сети по-рано? Игор — така са преиначили името Игор. Дори през ум не бе й минало, че това е същият Игор Владимирович, с когото Вика я бе запознала в „Национал“. Ако се беше сетила по-рано, нямаше да дойде тук. Но беше късно. Игор Владимирович я видя, веднага я позна, веждите му учудено се повдигнаха, той стана, излезе иззад бюрото, приветливо и същевременно въпросително, дори малко стъписано усмихнат.

— Ето, Игор Владимирович — каза Льовочка, — това е момичето, за което ви говорих, тъй да се каже, гражданката Иванова, има диплома. Варя, покажи си дипломата.

Варя пак извади от чантичката си свидетелството, сложи го на бюрото.

— Седнете, моля — покани Варя Игор Владимирович и си седна на мястото.

— Да си вървя ли? — попита Льовочка.

— Да, да, вървете, благодаря…

Льовочка излезе.

Игор Владимирович прочете свидетелството на Варя.

— Работили ли сте някъде?

— Не.

— Да, да, разбира се, това свидетелство е само на три месеца — той се усмихна, — каква неочаквана среща. Льова ми говори за вас, много ви хвали, но изобщо не очаквах, че сте вие.

— И аз не очаквах да видя вас — каза Варя.

Първото смущение премина, но кой знае защо й стана тъжно. Беше виждала Игор Владимирович само веднъж, преди три или четири месеца, а й се струваше, че оттогава е минала цяла вечност… Разходката из Александровската градина, разговорът за Бове, бягството от пазача, скъсаният чорап — това се върна някъде много отдалече.

— Малко сте се променили — каза Игор Владимирович, — по-точно пораснали сте малко.

— Омъжих се — обясни Варя. Струваше й се, че с това съобщение внася пълна яснота в отношенията им.

— Тези сведения стигнаха до мен — усмихна се Игор Владимирович.

„От Вика“ — помисли си Варя.

— Е, добре — каза Игор Владимирович делово, — да минем на въпроса. Нямате стаж, ще трябва да започнете като копировачка.