Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Тя се надигна на лакът, погледна го, лицето й беше съвсем близо, под лунната светлина, проникваща през малките прозорчета, изглеждаше неестествено бледо.

— Искаш да се преместиш в Кежма ли?

— Миличка моя — каза Саша, — нали трябва да работя нещо, от нещо да живея.

Тя отпусна глава на възглавницата, замълча. Не иска той да се премести в Кежма, страхува се да не го загуби. Какво да се прави, тя и тъй, и тъй ще го загуби. Дори благополучно да изтърпи срока на присъдата си, и там, на свобода, няма право да свързва бъдещето си с никого. Върху него ще тегне съдимост, завинаги ще остане в полезрението на дяковците, може ли да поеме отговорност за още една съдба, за още един живот, да обрече Зида на митарства и скитни. Ще трябва да се запилее нанякъде, да се изпари, да се скрие безследно, да скъса всичките си стари връзки, той е белязан. Трябва да бъде сам. Не знае дали ще може да защити собствения си живот, но със сигурност не ще може да защитава два живота.

— Пошегувах се — каза Саша, — недей моли за мен. И тъй, и тъй няма да ме вземат на работа. Пък и в Кежма има по-голяма опасност да се натопя в някаква история. Там всичко ще стоварват върху мен.

Зида протегна ръка в тъмното, намери главата му, погали го.

— Не се огорчавай, млад си, всичко е пред тебе. Колко ти остава? Две години.

— Две години и четири месеца — уточни Саша.

— Ще отлетят бързо, Сашенка. Ще те освободят, ще си заминеш.

— Къде? — попита Саша. — В Москва няма да ме пуснат. Значи пак ще скитам, на всичко отгоре с член петдесет и осми в биографията.

— Защо не заминеш на друго място, например при нас, в Томска област…

Той долови в думите й нещо недоизказано.

— И каква полза от това?

— Там не те познават… — отговори Зида и той отново долови недоизказаност: не се решава отведнъж да му каже каквото иска.

— Виж какво, в паспорта името ми ще бъде изписано ясно и ще личи, че съм осъждан. Това се прави така: в паспорта в графата „Въз основа на какви документи е издаден“ се пише: „Въз основа на точка II от Постановлението на СНК 31 31 Съвет на народните комисари (1917–1946). — Б.пр. СССР от еди коя си дата…“ — а то е постановление за паспортната система и нейните ограничения. Тъй че, където и да замина, в Томск или в Омск, вече съм осъждан, разбираш ли?

— Разбирам, но паспортът може да се изгуби.

Той се разсмя.

— Ако беше толкова лесно, всички осъждани отдавна да са се отървали и от паспорти, и от съдимости. Засега, мисля, никой не е успявал. При издаването на нов паспорт се прави запитване, където трябва, и всичко се изяснява.

— Там имам познати, всичко могат да уредят.

— Нямам намерение да живея с незаконен, фалшив паспорт.

— Всичко ще бъде законно, но ще трябва да си смениш името.

— Как така? Интересно!

Зида отново се надигна на лакът, наведе се към него.

— Ако след заточението заминем оттук двамата и там се регистрираме, по закон ти можеш да вземеш моето фамилно име и ще ти издадат нов паспорт. И в графата, за която говориш, ще пише: „Издаден въз основа на брачно свидетелство.“ Ще бъдеш Ицхаков вместо Панкратов, и това име не е лошо.

— Значи ще стана мюсюлманин — засмя се Саша, — а няма ли да ме накарат да се обрежа?

— Говоря ти сериозно. Имам там сигурни хора.

— Сега ли го измисли?

— От памтивека живея в Сибир и знам, хората така правят. Не ти се натрапвам, просто мисля как най-добре да излезеш от това положение. А после, ако искаш, можем да се разделим, ти ще си останеш Ицхаков, но с чист паспорт. Ще ми направиш талак.

— Какво значи талак?

— По татарски — развод. Когато мъжът изгонва жена си, той три пъти произнася думата талак.

Горката Зида, смята, че я очаква щастие, но щастие не ще види нито тя, нито той. Тя му предлага вариант за заешки живот, под чуждо име, с чужд паспорт. И ако някъде срещне някой познат, ще трябва да му обяснява, че вече не е Панкратов, а Ицхаков, защото, видите ли, се е омъжил. И ако дяковците се доберат до него, ще злорадствуват и ще тържествуват: опитал се да се скрие зад гърба на жена си, не, драги, от нас не можеш се скри зад ничий гръб. И не случайно живееш с фалшив паспорт, на честния съветски човек не му трябва фалшив паспорт, честният съветски човек не си променя името.

Но не искаше да обяснява всичко това на Зида. Защо да я обижда.

— Разбери, Зида — каза Саша, — когато човек постъпва на работа, трябва да попълни анкета, да напише автобиографията си, къде е роден, къде е учил, какви се родителите му и какви се родителите на родителите му. Няма начин да укрия Панкратов. Ще започнат издирвания и всичко ще се разбере.