Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

13. „Били ли сте в чужбина, в коя страна, кога, какво сте правили там…“ Не съм била.

14. „Имате ли вие или вашата съпруга (съпруг) в момента или имали ли сте в миналото роднини в чужбина (какви, къде)?. Поддържате ли (поддържали ли сте в миналото) връзка с тях, посочете дали някой ваш роднина е бил чужд поданик.“

В нейното училище учеха деца на бивши дворяни от арбатските улички, всички те не можеше да нямат роднини в чужбина, много потомци на Пушкин и Толстой живеят в чужбина. Интересно как ли тези нещастници отговарят на въпроса, нали трябва да се пише „къде“, а кой знае „къде“, след като всички се страхуват да си кореспондират с хора в чужбина.

15. „Вие или ваши роднини били ли сте в плен или интернирани по време на Империалистическата или Гражданската война?“ Виж ти, стигнаха вече и до Империалистическата война!

16. 17, 18, 19, 20, 21. Служба в Червената армия, партизани, нелегалност, ранявания, контузии. Всичко това — не!

22. „Посочете кой от роднините ви (изброени в т. 27) е членувал в други партии, преди революцията е работил в полицията, жандармерията, прокуратурата, съда, във ведомството на затворите, в погранична или конвойна охрана.“

Тъй, да видим какви роднини са изброени в т. 27? „Съпруга, съпруг, деца, майка, баща, братя, сестри. Съпругът посочва както своите роднини, така и роднините на съпругата, съпругата посочва както своите роднини, така и роднините на съпруга…“ Боже мой! Значи трябва да посочи не само всички свои, но и всички роднини на Костя, и да напише дали преди революцията не са служили в погранична или конвойна охрана! Дали самият Костя знае това? Откъде накъде човек трябва да отговаря за роднините на жена си или мъжа си?

24. „Сегашен адрес“. Ясно…

25. „Всички предишни домашни адреси, от деня на раждането…“ За нея е лесно — не е живяла никъде освен в този блок на Арбат. Но ако тази анкета попълва възрастен човек, колко адреса трябва да помни? И то от деня на раждането! Ами ако родителите му са починали, откъде ще знае адресите си от дете?

26. Ето най-гадния въпрос, за който я бе предупредил Игор Владимирович: „Сведения за вашите близки роднини (Посочете сведения за съпруга, деца, майка, баща, братя, сестри. Съпругата посочва в анкетата си сведения за съпруга си и своите близки роднини). Фамилно, собствено, бащино име, роднинска връзка, година, месец, дата на раждане, място на раждане, националност, партийност, месторабота, адрес и длъжност, местожителство, адрес. Същите сведения за роднините на съпругата, съпруга.“ Значи трябва да попълни тези сведения не само за Нина и покойните си родители, но и за всички роднини на Костя, а той има петима братя и две сестри и всички те са пръснати из Съюза, а баща му и майка му дори са разкулачени.

Сега разбра: предупреждението на Игор Владимирович е било предизвикано от най-добри подбуди. Но тя не желае такова съглашателство, няма да се приспособява, не знаят те с кого си имат работа!

Добре, какво друго има тук?

„Външни белези: ръст, коса, очи, други белези.“

Оставаше да поискат и пръстови отпечатъци. А, не, това е вече прекалено! По дяволите! Няма да отговаря на такъв унизителен разпит. Ще си намери място, където не искат такива анкети, и в обикновените, редови бюра са нужни чертожници-копировачи. В краен случай изобщо няма да започва работа, ще се подготви за кандидатствуване и догодина ще подаде документи за Архитектурния институт. Не иска стипендия, ще каже на Костя: „Не ми купувай скъпи дрехи, с тези пари ще уча.“ Лисичата наметка, която й подари наскоро, сигурно струва две или три годишни стипендии. Ако продаде всички парцали, парите ще й стигнат за няколко години. Да, но пък ще бъде студентка, ще учи, няма да я проверяват до кътните зъби. И когато стане дипломирана архитектка, няма да смеят да й тикат под носа такива анкети.

Варя сгъна анкетата, хвърли я на масата — утре ще я покаже на Костя, и той да се посмее.

Облече си домашния пеньоар и окачи роклята в гардероба. Но когато вече затваряше вратичката, изведнъж й се стори, че нещо в гардероба липсва… Ами да! Нямаше я същата онази лисича наметка, която Костя й бе подарил наскоро. Наметката струваше луди пари, за нея са отишли шест или дори осем лисици. Варя я беше слагала само веднъж, когато ходиха на „Старо-Пименовский“.

Варя измъкна от гардероба роклите, палтото, жакета, прерови всичко, наметката я нямаше. Всичко си беше на място, само наметката липсваше. Първата, за която помисли Варя, беше съседката Галя. Или синчето й Петка — петнайсетгодишен гамен.