Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Старата му викна през вратата:

— Ще ядеш ли?

— Не, зъбите ме болят — отговори Саша.

Два дена не излезе от къщи, седя на двора, помага на стария. Знаеше, че Зида го очаква, тревожи се, но и нея не искаше да вижда, тя беше свидетелка на позора му, ще започне да го утешава, ще бъде още по-унизително. Пък и всичко, и всички са му безразлични. Трябва да сложи край! Вече няма да се измъкне от този кръг… Но майка му? Тя няма да понесе това, не може да и нанесе такъв удар, ще трябва да влачи ярема, само колкото майка му да знае, че е жив, само майка му да не губи надежда.

На третия ден намина да го види Всеволод Сергеевич.

— Какво става с вас? Защо не излизате? Болен ли сте?

— Здрав съм.

— Алфьоров ли ви притесни?

— Доказа, че съм вредител и че дискредитирам колхозната власт. Логично го доказа, убедително.

Всеволод Сергеевич се засмя.

— Какво се чудите толкова? Той е философ по образование.

— Така ли?

— Представете си. Не се заблуждавайте от длъжността му. Той е голяма фигура, величие, има три, а може би и четири ромба, повече, отколкото имат началниците му в Канск, затова не си облича униформата. Между другото бил е в чужбина, а е попаднал тук. Страхувам се, че е наш бъдещ, така да се каже, колега по съдба. А може и да изскочи пак нагоре, всичко зависи от някакви висши, неизвестни нам обстоятелства. Във всеки случай логично ви е доказал, че въз основа на председателското оплакване може да ви смачка. Повредили сте сепаратора и сте нарекли председателя глупак. Това ли ви инкриминираше?

— Това.

— Видяхте ли. Искам да ви успокоя. Още същия ден откараха сепаратора в Кежма, направиха всичко, което бяхте казали, докараха го обратно и той работи прекрасно. Можете да излезете и да се убедите.

— Нямам никакво желание.

— Така ви искам, Саша. И един съвет от мене: повече не го докосвайте. Тъй че, мисля, темата за вредителството отпада. Не се тревожете.

— Не се тревожа. Просто съм отвратен.

— Разбирам. И ако ми позволите да бъда откровен с вас, ще ви кажа още нещо. Може ли?

— Разбира се.

— Вие, Саша, безусловно сте човек. Истински човек! Съветски човек! Не е комплимент, а констатация. Това е прекрасно — да бъдеш истински, вдъхновен, съветски човек. Но искате да останете такъв дори в нашето особено положение, искате да постъпвате така, както трябва да постъпва съветският човек. А така не може, Саша: за околните вие не сте съветски, вие сте антисъветски човек. И всички гледат на вас и вашите действия само по този начин. Вървите си по улицата и гледате — сепараторът не работи, понеже знаете устройството на сепаратора, веднага отивате и го поправяте. А председателят на колхоза, а пълномощникът, имам предвид не Алфьоров, а някой друг, обикновен, те мислят по друг начин: защо тоя се вре при сепаратора? Ясно, за да го повреди. Врагът поврежда и пакости където свари — надявам се, знаете чии са тези думи?

— Знам.

— Не искате да бъдете вън от обществото, но трябва да се съобразявате с положението си. Нарекохте председателя глупак — това е основната ви грешка. Ако го бяхте напсували на майка, нищо. Но глупак е оскърбителна, унизителна дума, в нея се крие превъзходство, излиза, че вие сте умен, а той е глупак. Алфьоров не ви ли предложи да се преместите в друго село?

— Предложи ми.

— Е, какво? Отказахте ли? Заради Нурзида Хазизовна?

— Нито отказах, нито се съгласих. Казах му, решете вие, не искам да му бъда задължен.

Всеволод Сергеевич помисли малко, после каза:

— Няма нищо, може би сте постъпили правилно. Макар че в друго село щяхте да живеете по-спокойно. Тук вече имахте един инцидент със сина на бившата си хазайка, сега пък с председателя, не се ползувате с добро име. Но да се надяваме, че всичко ще се размине. Сега, Саша, вие сте в стресово състояние. Нервите ви са били стегнати като пружина: арестуването, затвора, прехвърлянето, нашата Мозгова, квартирата, грижи. И щом всичко това мина, пружината е избила от първия нов натиск. Всички сме преживели това. Важното е да не ви стане хронично. Но вие сте силен, волеви младеж, сигурно ще го превъзмогнете. И ето единствения извод: не влизайте в конфликти с тях и внимавайте с учителката, сега ще ви следят, имат ви зъб, като нищо може и за това да ви търсят отговорност.

Той отиде до кревата на Саша, потупа го по рамото.

— Стига! Ставайте! Да идем да играем преферанс.

— Слаб играч съм!

— Няма значение. Картите са ни разтухата: криминалните играят елементарно на комар, ние преферанс. Обръснете се, че я как сте обрасли, облечете се и да вървим. Време е да се запознаете с местната интелигенция.