Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Подбирането на факти ще отнеме време.

— Тогава напишете просто така: В ЦК постъпиха… Не! ЦК има на разположение факти. Така напишете.

Сталин се върна на верандата и пак седна в креслото, обърна лице към слънцето, отново се замисли за Киров. Наричат го наследник. А нали ТОЙ е по-голям от Киров само със седем години, за какво наследяване може да става дума? Не се знае кой ще умре по-рано, кавказците живеят дълго. Значи имат предвид наследяване не след смъртта МУ, а преди нея. Няма да дочакат. Конвент, какъвто е изпратил на гилотината Робеспиер, не му е нужен. Робеспиер е направил фатална грешка, като е запазил конвента. Наполеон е разформировал конвента и добре е сторил, затова Наполеон е велик човек, а Робеспиер, независимо от цялата си жестокост, си остава един бъбрив адвокат.

При едно от идванията на Киров в Москва се събраха у Орджоникидзе. Бяха той, Серго, Киров, Ворошилов, Микоян, Каганович също, макар че Серго не беше го поканил. Не можеше да го понася. Но ТОЙ каза: Хайде, Лазаре, Серго ни кани на вечеря. Вече не си спомня по какъв повод Киров спомена, че е обичал математиката, физиката, химията, че е завършил занаятчийското училище с награда, после е постъпил в подготвителните курсове към Томския технологически институт, готвил се е да стане инженер. Между другото дали именно там не се е запознал с Иван Будягин? И Будягин е карал тези курсове, сигурно оттам води началото си тяхната дружба.

Киров е човек с макар и ниско, но техническо образование, със склонност към техниката, ами прекрасно, той ще ръководи промишлеността. Да раздели промишлеността на машиностроене, химия, строителство и така нататък. Тези оформили се апарати, тези обръчи трябва непрекъснато да се разбиват, да се разбъркват, разбъркват като тесте карти. Именно такава промишленост трябва да управлява другарят Киров като член на Политбюро и секретар на ЦК. В това няма нищо срамно: в периода на индустриализацията на страната да ръководиш основното звено на икономиката — промишлеността — не е срамно. Виж, ако другарят Киров не се съгласи, ако не пожелае да се премести в Москва, значи, че иска да остане независим, автономен, иска да следва своята особена линия.

Такава мъка Саша не бе изпитвал нито в Бутирка, нито при прехвърлянето насам. В Бутирка го крепеше надежда — ще разберат истината, ще го пуснат, при прехвърлянето имаше цел — да стигне до определеното място, да се настани, търпеливо да изживее тук определения срок. Надеждата го правеше човек, целта му помагаше да живее. Тук нямаше нито надежда, нито цел. Искаше да помогне на хората да използуват сепаратора, обвиниха го във вредителство. Алфьоров му го доказа с желязната си логика. И пак той всеки момент може да го смачка, като пусне в ход оплакването на Иван Парфьонович. Как се живее така? За какво му са учебниците по френски, които очаква от Москва, за какво му са книгите по политикономия и по философия? Пред кого ще се изявява, с кого ще говори на френски? С мечките в тайгата ли? Дори Алфьоров да не му направи нищо, как и с какво ще живее тук? Ще подшива валенки — на това може да се научи. Ето каква е участта му. Да забрави, всичко да забрави! Идеята, с която расна, е под властта на баулиновци, лозгачовци, дяковци, те погазват тази идея и мачкат хората, които са й предани. По-рано мислеше, че на този свят трябва да имаш силни ръце и несломима воля, инак ще погинеш, сега разбра: ще погинеш именно заради силните си ръце и несломимата си воля, защото твоята воля ще се сблъска с още по-несломима, ръцете ти — с още по-силни, в тях е властта. За да оцелееш, трябва да се подчиниш на чуждата воля, на чуждата сила, да се пазиш, да се приспособяваш, да живееш като заек, да те е страх да надникнеш иззад храста, само на такава цена можеш да се опазиш физически. Струва ли си да живееш по такъв начин?

Саша си седеше вкъщи, опитваше се да чете. Старият хазаин нещо поправяше на двора, дялкаше с брадвата, еднообразните, монотонни удари навяваха още по-силна мъка. Старецът излезе нанякъде, но Саша пак не можеше да чете, захвърли книгата. Не ще понесе такъв живот, не ще го понесе. После легна на кревата, заспа, но и насън не го напусна усещането за нещастие, събуди се уплашен, сърцето му блъскаше лудо.

Какво иска от него Алфьоров? Неговата доброжелателност не е случайна, сигурно има определена причина да го остави тук. Логично беше да му припише тази вина, за да оправдае съществуването си тук. А той го пусна да се върне в Мозгова, намекна, че може да го прехвърли в Кежма, да работи в МТС, нищо не поиска в замяна. Опитва се да го предразположи или обратното, да го деморализира? Иска да го докара до отчаяние, да го държи в неведение, в напрежение, във вечен страх — видя ли, тук имам материал срещу тебе, очаквай пак да те извикат, няма да намериш спокойствие. Страшно, страшно…