Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Може родителите й да са заминали на курорт, да са взели и Владлен. Може би затова тя го покани в неделя и помоли да заведе и Вадим — страхува се да останат двамата.

Мисълта, че след два дена, в неделя, ще я види, върна Шарок в миналото. Спомни си как седеше в кабинета на Иван Григориевич, Лена се преобличаше в своята стая, той я чакаше и сърцето му замираше от вълнение. Сега отново се вълнува, повече от тогава.

Новата работа, новото положение, тайното могъщество бяха направили Шарок самоуверен. Но когато пристигна в Серебряний бор, той се попритесни. Улиците, или как го ги наричаха тук линиите, имаха само номера. Еднакви стоборчета с надвесени над тях храсти люляк и жасмин, еднакви портички, също от летви, алейки от портичките към вилите, които се гушеха зад дървета и храсти. Нито бариери, нито часови, никакви външни хора — като в резерват.

Портичката не беше заключена. Юра тръгна по пътечката с цветя от двете страни и се озова пред двуетажна вила, боядисана в светлозелено. Ни човек, ни звук. На голямата веранда имаше маса, още неразтребена след закуската — чаши и чашчици, чинийки. И приборите много, и столовете около масата много — значи Лена не е сама.

Той нерешително спря пред верандата, не знаеше как да се обади, че е тук. От прозореца надникна домашната помощничка, погледна го приветливо и въпросително.

— Търся Лена — каза Шарок.

— Ако обичате, заобиколете отзад.

Тя му посочи откъде да мине.

Юра заобиколи къщата и видя още една веранда, съвсем мъничка, обвита с диво грозде, чу мъжки глас и веднага видя Вадим.

А той не му се беше обаждал. Как тогава Вадим се е озовал тук? Странно съвпадение. Може би често гостува? Или е извикан специално, за да наруши тет-а-тета?

Впрочем щом всички са си вкъщи, присъствието на Вадим дори е полезно. С него се чувствува по-сигурен тук, изглежда именно като стар приятел от училище. Лена сама е поканила този хапльо, за да избегне неудобството.

Той се качи по дървените стъпала. Лена и Вадим седяха на плетени кресла. Тук имаше и кръгла масичка, тясно диванче с плетена облегалка, Юра седна на него. От верандата се влизаше направо в малката стая.

Ако Вика се е изтървала пред Вадим, той ще се издаде: с поглед, със смущение, със стъписване. Но няма нищо такова. Вадим е същият, както винаги, заел е цялата площадка, току подскача, дебел, грациозен като слон, и все така дърдори за неща, които знае само той.

Лена го слуша внимателно. Тя никак не се е променила. Все така стеснително се усмихва изпод вежди. Същото кокче черни коси на тила, яркочервените, леко завърнати устни. Държи се простичко и естествено. Но Юра виждаше, че го обича както преди… Сърцето му се изпълни с гордост и ликуване.

Впрочем, както и по-рано, този високопоставен дом му е неприятен, както и по-рано, той се страхува от нещо, странно, тук би трябвало от него да се страхуват. Така и не можа да разбере тайната на властността у тези интелигенти. Защо той трябва да им служи? А не разбираш ли нещо — започваш да се страхуваш.

Вадим разказваше, че за Венеция заминала наша делегация, занесла четири филма: „Лоената топка“ на Михаил Ром с участието на Галина Сергеева, „Веселите момчета“ на Александров с Утьосов в главната роля, „Челюскин“ на Поселски с оператор Трояновски, който бил плавал с кораба „Челюскин“, „Новият Гъливер“ на Птушко.

Вадим намекваше, че е участвувал в подбирането на тези филми, разказваше съдържанието им, предричаше им успех, особено на „Лоената топка“. С изключение на „Челюскин“, тези филми още не бяха прожектирани, Юра и Лена не бяха ги гледали, та затова излизаше, че Вадим пак говори за неща, които знае само той.

Според Вадим много филми били развалени от формалистични шантавии и снобски префърцунщини. Но „Лоената топка“ и „Веселите момчета“ внушавали големи надежди. Нашата кинематография ставала истински народна.

— „Лоената топка“ на Мопасан ли е за народа? — усъмни се Юра.

— Да, да, да — развика се Вадим, — представи си! Това не е само историята на една проститутка. Това е антимилитаристки, антифашистки филм. Това е разбираемо и нужно за народа.

Юра млъкна засрамен. За него „Лоената топка“, както и целият Мопасан, представляваше преди всичко еротика Изобщо не беше обърнал внимание, че Лоената топка става плячка на пруски офицер.

— И „Броненосецът Потьомкин“ е доста сложен, но хората го гледаха — каза Лена.

Юра си отбеляза, че Лена го защитава.