Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

В политиката няма място за съжаление. Ако съжалява за някого, само за един човек е — за Каменев. Съжалява, в смисъл че Каменев не е с него, а е със Зиновиев. „Уютен“ човек е, мек, отстъпчив, при това е тифлисец, завършил е гимназия в Тифлис, дълги години е живял там. В него има нещо и от еврейския, и от грузинския интелигент — гальовност, деликатност, приветливост, малко е циник, но добродушен циник. Образован е, ориентира се в политическата обстановка, умее точно и ясно да формулира изводи, за това справедливо го ценеше Ленин. Не е честолюбив, не претендира за лидерство, традиционно втори човек. Такъв беше при Ленин, такъв би могъл да остане и при другаря Сталин. Не пожела! Предпочете пред НЕГО дърдоркото Гришка! Някога те отлично действуваха заедно, прекрасно се разбираха. Именно Каменев предложи него, Сталин, за поста генерален секретар на партията. Но го предложи само за да го използува срещу Троцки, бяха измислили това със Зиновиев — да превърнат партийния апарат в тояга за Троцки, бяха свикнали други да им вадят кестените от огъня. Не бяха разбрали най-важното: партийният апарат не е тояга, партийният апарат е лост на властта. Като му предадоха този лост, те му връчиха и абсолютната власт. НЕГОВИЯТ гений единствен проумя това. Впрочем и Ленин го проумя, но не веднага, а почти след година, късно го проумя! Но дори когато Ленин поиска ТОЙ да бъде свален от поста генерален секретар, дори тогава Каменев нищо не схвана и предложи на конгреса да не взема под внимание писмото на Ленин. Сети се чак след смъртта на Ленин, когато от Лениновото наследство се оказаха отстранени не само Троцки, но и Каменев, и Зиновиев. Точно тогава беше моментът да направи правилен политически избор, заедно с цялата партия да последва другаря Сталин. А той последва това нищожество Гришка! Защо? Вярвал е в големия талант на Гришка ли? Глупости! Той сгреши, защото никога истински не бе ГО разбирал, не бе разбирал, че така наречената примитивност, така наречената посредственост на другаря Сталин в действителност е простота на вожд, който не само чете лекции в Комунистическата академия, а преди всичко разговаря с масите, води масите след себе си.

Евреите никога не са разбирали какво значи ВОЖД? Никога не са умеели истински да се подчиняват, това е формирано в тях от историята, в това се състои тяхната национална трагедия. Всички народи са се подчинявали на Рим и са се запазили като нации. Единствени евреите не са се подчинили. Във всички религии бог е въплътен в човек: Христос, Мохамед, Буда… Само евреите нямат обожествен вожд, само юдаизмът не допуска олицетворяването на бога в човек. За тях не съществува абсолютен авторитет, затова не са успели да запазят държавното си начало — върховната власт в една държава трябва да е олицетворена във върховен вожд. Евреите са спорили през цялата си история, демокрацията означава за тях възможност да спорят, на тях им дай да противопоставят на мнението на мнозинството своето лично мнение.

Разбира се, има и евреи, способни да признаят един вожд и да му служат, например Каганович. Именно Каганович пръв, още през 1929 година, в своя лекция в Института на червената професура ГО нарече вожд… Но Каменев предпочете повърхностната ерудиция и сладките приказки на други хора. И сгреши. За един вожд не е достатъчно да бъде ерудиран и сладкодумен. Къде се дянаха всички дореволюционни „вождове“ интелигенти и „литератори“? Разните там Луначарски, Покровски, Рожков, Голденберг, Богданов, Красин? Ами Ногин, Ломов, Риков? Няма ги и нищо не остана от тях. Троцки притежаваше някои качества на вожд. Но интелектуалното му високомерие го правеше непоносим за партийните кадри. На всяка крачка подчертаваше умственото си превъзходство, хората не обичат да ги смятат за глупаци. Хората признават умственото превъзходство, когато то е съчетано с превъзходството на властта. Умственото превъзходство е приемливо за тях само в управник, по този начин те се подчиняват на умен управник, това не ги унижава, напротив, въздига ги, оправдава в собствените им очи безпрекословното им подчинение, утешава ги мисълта, че се подчиняват не на сила, а на ум. А докато не е взел само в свои ръце властта, вождът трябва да умее да убеждава, да създава у хората увереност, че са негови доброволни съюзници, че той само е изразил, формулирал техните собствени мисли. Троцки не разбираше това, както не разбираше и значението на апарата. Като се смяташе за вожд, си мислеше, че сам, без чужда помощ може да поведе масите с красноречието, с интелекта си. Не! За овладяване на масите не са достатъчни бляскавите речи, нужен е инструмент и този инструмент е апаратът. „Дайте ни организация от революционери — и ние ще преобърнем Русия!“ — Троцки никога не бе разбирал тази основна Ленинова постановка. Именно в това се състоеше неговият „неболшевизъм“, за който споменаваше Ленин в своето „завещание“.