Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Защо пък не. Я вижте какви красиви момичета имат.

— Красиви са, ама не са за вас! — изкрещя момъкът.

— Само за тебе ли са? — позасмя се Саша. — Ами ще смогнеш ли?

На трупите се засмяха.

— А де, а де — намеси се друг момък, — ти, таковата, недей много да…

— Таковата, онаковата — имитира го Саша, — ах, твойта…

Саша извъртя такава псувня, че всеки от хамалите, с които бе работил в химическия завод, би му завидял.

И си продължи пътя.

— Не е хубаво да се закачате, момчета, трябва да бъдете по-сериозни — наставнически добави Борис и последва Саша.

По пътя му каза:

— Ако не ви убият тук, дълго ще живеете. Бива ви да внушавате едно-друго.

Вратата на къщата не беше заключена. Володя, мъжът и жената седяха край масата. Гореше газена лампа.

— Това са Панкратов и Соловейчик — каза Володя, — говорих ви за тях.

Явно беше говорил нещо хубаво, защото мъжът се усмихна.

— Седнете, другари, пийнете чай с нас.

— Благодаря!

Саша не седна, обърна се към Володя.

— Какво ще правим с Карцев?

— Че какво трябва да го правя аз?

— Ти очевидно смяташ да нощуваш тук. Защо не отстъпиш мястото си?

Вместо Володя отговори мъжът:

— До известна степен аз решавам кой ще нощува при мен.

— Може би знаете у кого можем да се настаним за една нощ? — попита Борис.

— Тук никой не приема транзитни. Болни пък съвсем. Жената се обърна към Володя:

— Кога за последен път видяхте Илин? Вече на улицата Саша, огорчен, каза:

— А вие разправяте, че ме бивало да внушавам.

— Драги мой — отговори Борис, — тук действуват политически страсти, а те са най-фанатичните.

Привечер Поскрьобишев сложи на писалището пред Сталин прочетеното от членовете на Политбюро писмо за статията на Енгелс. Всички се бяха съгласили, че тя не бива да се публикува. Взетото чрез допитване решение за промените в редколегията на „Болшевик“ също беше единодушно.

Сталин не се бе съмнявал, че двете решения ще минат: ходът със Стецки е правилен. Стецки е човек на Бухарин, а те държат Сухарни в резерва. Засега няма да го дадат, както миналата година не искаха да дадат Смирнов, Толмачов и Ейсмонт, а по-миналата — Рютин.

И все пак всички противници — предишни, сегашни и бъдещи — трябва да бъдат унищожени и ще бъдат унищожени. Единствената в света социалистическа държава може да устои само ако е непоклатимо устойчива отвътре, това е залогът за стабилността й във външния свят. Държавата трябва да бъде могъща за в случай на война, държавата трябва да бъде могъща и ако иска мир, тя трябва да буди страх.

За да превърнеш в кратък срок една страна от селска в индустриална, са нужни неизброими материални и човешки жертви. Народът трябва да ги даде доброволно. Но само с ентусиазъм това не се постига. Народът трябва да бъде принуден да ги даде. За целта е нужна силна власт, внушаваща страх на народа. Страхът трябва да се поддържа с всякакви средства, теорията за незатихващата класова борба дава всички възможности за това. Ако при този процес загинат няколко милиона души, историята ще го прости на другаря Сталин. А ако той остави държавата беззащитна, ако я обрече на гибел — историята никога не ще му прости. Великата цел изисква велика енергия, великата енергия на един изостанал народ се постига само с велика жестокост. Всички велики управници са били жестоки. Каменев, сега директор на издателство „Академия“, не случайно издаде Макиавели. За НЕГО го издаде, на НЕГО иска да покаже, че методите, които прилага ТОЙ, са били известни още през петнайсети и шестнайсети век. Каменев обаче греши. Препоръките на Макиавели са остарели. Впрочем не се знае дали са били годни и през петнайсети век?! Ефектно, но повърхностно, не е диалектично, схематично е. „Властта, която се гради върху любовта на народа към диктатора, е власт слаба, защото зависи от народа, властта, която се гради върху страха на народа от диктатора, е власт силна, защото зависи от самия диктатор.“ Това положение е вярно само частично: властта, която се гради само върху любовта на народа, е слаба власт, това е така. Но властта, която се гради само върху страха, също е нестабилна. Стабилна е онази власт, която е изградена и върху страха от диктатора, и върху любовта към него. Велик управник е онзи, който чрез страха е съумял да внуши любов към себе си. Такава любов, при която всички жестокости на управлението му народът и историята приписват не на него, а на изпълнителите.

Изгонването на Троцки в чужбина беше хуманен и следователно погрешен акт: Троцки е на свобода и действува. Той няма да прати в чужбина Зиновиев и Каменев, те ще легнат като първи камъни в крепостта на страха, която ТОЙ трябва да издигне, за да защити народа и страната. Ще ги последват техните съюзници. Бухарин им е съюзник, търчеше при Каменев през задната вратичка, водеше с него тайни преговори, разправяше, че вместо Сталин, би искал да види в Политбюро Зиновиев и Каменев. Сам си избра съюзниците и ще сподели участта им.