Майн Рид - Квартеронката

Седяхме един до друг на дънера и весело бъбрехме весело, колкото могат да бъдат весели хора, чието бъдеще е тъмно и неизвестно. Уви! Тъй беше и е двама ни. Моето бъдеше беше тъмно вече от дни наред, а неговото… какво ли беше бъдещето на този нещастен илот?

Но дори и сред най-дълбока печал умът има своите мигове на радост. Природата не допуща тъгата да бъде непрекъсната и от време на време духът се издига над своите скърби. Такъв миг беше настъпил за мене тогава. Радост и благодарност изпълваха сърцето ми. Бях обикнал този роб — този избягал роб — и сега бях щастлив, че съм заедно с него.

Естествено беше разговорът ни да се върти около змии и змийски корени и той ми разказа много странни неща, свързани с живота на влечугите. Всеки херпетолог 106 106 Херпетолог — естественик, който се занимава с жабите, змиите и гущерите — Б.пр. би могъл да ми завиди за часа, който прекарах на този дънер с Габриел, негъра бамбара.

Посред разговора ни изведнъж моят другар ми зададе въпроса, дали съм убил змията, която ме ухапа.

— Не — отвърнах аз. — Тя избяга.

— Избяга, сподарю! Къде отиде?

— Скри се в ей този кух дънер, на който сме седнали.

Очите на негъра заблестяха от удоволствие.

— Дявол да го вземе! — възкликна той и скочи. — Сподарят казва, че змията е тука, в този дънер? Дявол да го вземе! — повтори той. — Ако гадината е тука в този дънер, Габрел скоро ще я измъкне.

— Какво! Че ти нямаш брадва!

— Тоз негър няма нужда от брадва.

— Че как тогава ще стигнеш змията? Да не искаш да подпалиш дънера?

— Ха! Огън не е хубаво. Тоз дънер ще има да гори цял месец. Огън не е хубаво: пушека ще видят белите хора, ще мислят, че е беглецът и ще додат копои. Тоз негър не смее да прави огън.

— Ами как тогава?

— Чакай малко, сподарю Едуард, ще видите. Тоз негър ще направи гърмящата змия сама да излезе от дупката си. Моля младия сподар да мълчи; говорете съвсем тихо; тази гадина, тя чува всяка дума.

Сега негърът говореше шепнешком и крадешком обикаляше дънера. Аз изпълних нарежданията му и нищо не продумвах, а само следях всяко движение на моя странен другар.

Наблизо растяха млади издънки американски бамбук (Arundo gigantea). Той отряза с ножа си няколко от тях, след това заостри долните им краища, забучи ги в земята близо до отвора на дънера, наредени като струни на арфа, само че по-близо една до друга. След това избра млада фиданка от гъстака и я окастри така, че остана само една права пръчка с чаталче на края. Хванал в едната си ръка тази пръчка, а в другата — парче разцепена тръстика, той се изтегна върху дънера така, че лицето му беше точно над самия отвор. Беше близо до редицата бамбукови пръчици, тъй че лесно можеше да ги стисне с протегната ръка. Най-после приготовленията му бяха завършени и „омайването“ започна.

Като остави наблизо чаталестата пръчка, той взе разцепената тръстика и я прекара напред-назад по забучените бамбукови пръчки. Те издадоха звук, който беше точно като звука „скър-р-р“ на гърмящата змия; толкова много приличаше на него, щото човек, който го чуеше, без да знае откъде идва, несъмнено би го взел за змийски звук; негърът знаеше, че и самата змия щеше да се излъже от него! Обаче не се доверяваше само на това, за да привлече жертвата си. С помощта на един инструмент, който беше набързо направил от копиевидните листа на тръстиката, той в същото време подражаваше на писъка и цвърченето на кривочовката (Loxia cardinalis), когато се бие със змия, опосум или някой друг от обикновените й врагове.

Произведените звуци бяха съвършено като тези, които човек чува често в дебрите на американския лес, когато страшният crotalus ограбва гнездото на вирджинския славей.

Хитрината сполучи. След няколко мига ромбовидната глава на влечугото се показа от кухината. Раздвоеният му език се подаваше през къси промеждутъци, а малките черни очички святкаха от гняв. Чуваше се и звук, който показваше, че змията се готви да вземе участие в предполагаемата схватка.

Гърмящата змия беше изпълзяла почти цялата, но сякаш откри измамата и се обърна, за да се върне. Обаче crotalus-ът е една от най-тромавите змии и преди да успее отново да се вмъкне в дънера, чаталестата пръчка се спусна на врата й и здраво я приклещи към земята!

Сега тялото й безпомощно се извиваше в тревата — огромна гадина, като я погледне човек. Беше необикновено едра змия от този вид; близо осем фута на дължина и дебела колкото китката на самия бамбара. Дори и той беше изумен от размерите й и ме увери, че била най-голямата гърмяща змия, която е виждал.