Майн Рид - Квартеронката

Колко различна ми изглеждаше сега! Не можех да понасям яркото слънце, което сияеше по нея. Блясъкът на нейните цветя уморяваше очите ми, от уханието им ми се гадеше!

Може би само си въобразявах всичко това. Не, наистина ми се гадеше, но по съвсем друга причина. Отровата се смесваше с кръвта ми. Тя пареше в жилите ми. Измъчваше ме непоносима жажда и вече усещах онова спазматично свиване на гърдите и затруднено дишане — добре познати признаци на отравяне от змийска отрова.

Може пък и само да съм си въобразявал повечето от тези неща. Знаех, че съм ухапан от отровна змия и не е изключено това да е възбудило въображението ми до крайна степен. Дали признаците действително съществуваха, или не, но аз наистина страдах. Въображаемата ми болка беше като действителна!

Моят другар ме накара да седна. Каза ми, че не било добре да се движа. Искаше да бъда спокоен и да имам търпение и още веднъж ме помоли да „вярвам в Габрел“.

Реших да мълча, но не можех да бъда търпелив. Страданието ми беше твърде голямо.

Подчиних се. Седнах на един дънер — същият дънер на божуровото дърво — в сянката на клонест дрян. Събрал цялото си търпение, седях и чаках нарежданията на змийския врач. Той се беше отдалечил малко и сега кръстосваше поляната с поглед, забит в земята. Изглеждаше, че търси нещо.

„Сигурно някаква билка — помислих си аз, — която расте тука.“

Наблюдавах движенията му с необикновен интерес. Надали е нужно да го казвам, че чувствах как моят живот зависеше от това търсене. Неговата сполука или несполука означаваха живот или смърт за мене. Как ми трепна сърцето, когато видях Габриел да се навежда, а след това да прикляка ниско, сякаш сграбваше нещо на земята! Радостното възклицание, което се изтръгна от неговите уста, отекна по-гръмко от моето и забравил нареждането му да не се движа, скочих от дънера и изтичах към него.

Когато се приближих, той беше коленичил и с ножа си ровеше около едно растение, сякаш искаше да го извади с корен. Това беше малка тревиста билка с обикновено право стъбло, продълговати копиевидни листа и заострено съцветие от прости бели цветчета. Макар и да не знаех тогава, това беше прочутият „змийски корен“ (Polygala senega).

За няколко мига Габриел разкопа земята около растението, след това го издърпа и изтръска корените му от пръстта. Забелязах, че под стъблото бяха натрупани куп дървесинни разкривени коренища, малко по-дебели от тези на скрипката. Те бяха покрити с пепелява кора и нямаха никаква миризма. В жилите на тези корени се криеше противоотровата за змийско ухапване — техният сок беше спасителят на моя живот!

Нито едно мигновение не бе загубено за приготовляването на лекарството. В предписанието на змиеукротителя нямаше никакви йероглифи, нито латински изречения. То се заключаваше в две думи „Дъвчете ги!“ и едновременно с това просто нареждане той остърга кората на едно парче от корена и го сложи в ръката ми. Направих, каквото ми бе казано, и за един миг сдъвках корена на каша и загълтах живителните му сокове.

Вкусът бе отначало сладникав и пораждаше слабо чувство на гадене, но като подъвках още, стана лют и остър и почна да ми щипе на гърлото.

Негърът изтича до най-близкото поточе, напълни една от тежките си обувки с вода, върна се и се залови до мие китката ми, за да махне от раната всичкия тютюнев сок. След като сам сдъвка на каша няколко листа от същото растение, той ги наложи върху ухапаното място и го превърза, както си беше преди.

Сега вече всичко, което можеше да се направи, беше направено. Аз получих нареждане да чакам резултата търпеливо и без страх.

Много скоро цялото ми тяло се обля в изобилна пот и аз започнах непрестанно да храча. Освен това изпитвах силно, желание да повърна — нещо, което щях да направя, ако бях глътнал още малко от сока, защото, взет в големи дози, коренът сенега действува като силно средство за повръщане.

Но от всички чувства, които изпитвах в този момент, най-приятно беше чувството, че съм излекуван!

Странно, но трябва да кажа, че това чувство, силно като убеждение, ме завладя веднага. Аз вече не се съмнявах в изкуството на змийския врач.

Отредено ми било да видя и други доказателства за чудните способности на повия ми познайник.

Естествено, аз се радвах като всеки човек, току-що спасил се от смърт — спасил се по най-обикновен начин, като по чудо; радвах се като човек, избавен от удавяне, от кръвопролитие битка, от самите зъби на смъртта. Чувствах се като на седмото небе. Изпитвах благодарност към този, който ме беше спасил, и можех да прегърна моя тъмнокож другар, като брат, колкото черен и свиреп да изглеждаше.