Майн Рид - Квартеронката

Наред с тази царица на западните лесове расте прекрасна чужденка, съперница на магнолията по красота и благоухание, съперница и по слава; родината й е в Ориента, но тя отдавна е пуснала корен тук. Големите и перести листа — по-тъмно и по-светлозелени (защото и двата оттенъка се срещат на едно и също дърво), — нейните бледолилави цветове, увиснали на гроздове от краищата на клонките, жълтите й плодове, напомнящи череши, някои от които вече са се оформили — всичко това подсказва рода й. Това е едно от рошковите дървета, „индианският люляк“ или „гордостта на Китай“ (Melia azedarach). Имената, с които това чудесно дърво е било надарено от различните народи, показва колко високо е ценено то. „Дървото на превъзходството“ поетично наричат в Персия, неговата родина. „Райско дърво“ (Arbor de Paraiso) откликва се испанецът, в чиято страна то е пришълец. Такива са неговите имена.

Много други дървета — и тукашни, и чуждоземни, се изпречват пред погледа ми. Измежду тукашните съзирам „каталпа“, със сребристата и кора и фуниеобразни цветове; „Osage orange“ с тъмни лъскави листа и червена черница с гъст листак и продълговати карминови плодове, подобни на шипове. От чуждоземните виждам портокала, дребния лимон, западноиндийската гуава (Psidium pyriferum), флоридска гуава, с чимширените й листа, тамариска, с неговите гъсти дребни листенца и великолепни цветове със светлорозови венчета, нара — символ на демокрацията, „царица, която носи короната на гърдите си“, и легендарната смокиня, която не цъфти и която тук не се опира на ограда, а се издига средно на тридесет фута височина.

Едва ли може да се сметнат за чуждоземни разните видове юка с техните кълбовидни глави от остри лъчеобразно растящи листа; надали са чуждоземни и най-различните кактуси, понеже разновидности от тези две растения виреят на местна почва и се срещат всред флората на недалечни области.

Гледката пред моя прозорец не представлява „натюрморт“. Над храстите виждам бяло боядисаната порта, която води към имението, а пред нея минава пътят на Дигата. Макар че зеленината ми пречи да видя пътя по цялото му протежение, все пак през пролуките виждам хората, които минават по него. В облеклото на креолите преобладава небесносиният цвят, а шапките им, обикновено направени от палметови листа или от по-скъпата панама, са с широки периферии, които ги предпазват от слънцето. От време на време минава в галоп по някой негър с чалма като турчин, защото изпъстреният на квадратчета мадраски тюрбан много прилича на турска чалма, но е по-лек и по-живописен. Сегиз-тогиз по пътя преминава някоя открита каляска и пред погледа ми се мяркат дами с тънки летни рокли. Чувам ясния им звънлив смях и зная, че са се запътили към някое весело празненство. Минувачите по пътя, работниците в далечната тръстикова нива, които пеят в хор своите песни, нарядко изпуфтяващият по реката параход, по-често плъзгащите се беззвучно надолу по течението плоскодънни ладии, някой въглищарски кораб или сал, каран от хора с червени ризи — всичко това се реди пред очите ми и ми говори за деен живот.

Още по-близко до мене са крилатите създания, които живеят и прехвърчат край прозореца. Дроздът присмехулник (Turdus polyglotta) подсвирква от върха на най-високата магнолия, а неговата братовчедка — малиновката (Turdus migratorius), полупияна от зърната на melia, му съперничи със сладката си песен. Авлигата подскача всред портокаловите дървета, а дръзката червена кривочовка прелита всред вейките на по-ниските храсти, широко разперила алените си крила. От време на време пред очите ми се стрелка пурпурното колибри — ту се появява, ту изчезва като отблясъци на скъпоценен камък. То най обича да се гуши между червените цветове на американските диви кестени, които нямат миризма, или между големите фуниеобразни цветя на бигнонията.

Такава беше гледката от прозореца на стаята ми. Струваше ми се, че никога не бях виждал по-хубав пейзаж. Може би не го гледах съвсем безпристрастно. Любовта блестеше в очите ми и може би тя му придаваше част от неговия couleur de rose. Аз не можех да отправя очи към тази гледка, без да помисля за прекрасното създание, чието присъствие беше достатъчно, за да стане картината съвършена.

За да разнообразя дните на боледуването си, започнах да водя дневник.

Естествено, в дневника на болен човек, затворен в една стая, ще липсват събития. Затова записвах повече размишления, отколкото преживелици. Преписвам няколко откъса от него не защото те представляват някакъв изключителен интерес, а само поради това, че писани навремето, те много по-вярно предават някои от моите мисли, както и случките, станали до края на пребиваването ми в плантация Безансон.