Майн Рид - Квартеронката

Останах сам и се замислих за тази среща. Тя събуди в мене дълбоки приятелски чувства към Йожени Безансон… — нещо повече от приятелски чувства: съчувствие — защото не можех да се отърва от убеждението, че по един или друг начин тя е застрашена от някаква опасност… че над главата на тази девойка, доскоро тъй жизнерадостна и весела, се събират облаци.

Изпитвах към нея уважение, приятелство, съчувствие… и нищо повече. Защо нищо повече? Защо не я залюбех, тъй млада, богата, красива? Защо?

Защото любех друга — любех Аврора!

Кой ли пък иска да слуша подробности за живота на един болник? Те едва ли са интересни за някого, та дори и за самия болник. За мене този живот се състоеше от редица дребни събития и съответни размишления — еднообразие, което все пак се нарушаваше от време на време от животворното присъствие на създанието, което любех. В такива мигове не бях вече ennuyé 82 82 Ennuyé (фр.) — отегчен — Б.пр. , духът ми се изтръгваше от смъртната отпадналост и стаята, в която бях прикован на легло, ми се виждаше като елизиум 83 83 Елизиум — обиталище на блажените, описано от Омир като прелестна страна в западния край на земята при океана. — Б.пр. .

Уви! Тези свиждания траеха само няколко минути, а се предхождаха от часове… дълги часове… тъй дълги, че ми се струваха дни. Хубавата ми домакиня и нейната другарка ме спохождаха два пъти на ден. Никоя от тях не идваше сама!

За мене тези срещи бяха изпълнени с напрежение, често граничещо със смущение. Беседвах с креолката, а мислите ми бяха устремени към квартеронката. С нея можех само да разменям погледи. Благоприличието въздържаше езика 84 84 Според тогавашните разбирания е било неприлично да разговаряш с робиня в присъствието на нейната господарка. — Б.пр. обаче никакви условности на света не можеха да попречат на очите да беседват на своя безмълвен, но изразителен език.

Но дори и това бе придружено с напрежение. Аз отправях любовните си погледи крадешком, и то с двойно опасение. От една страна, се боях, че квартеронката може да не ги разбере и да не отвърне на чувството, вложено в тях. От друга страна, боях се, че креолката може твърде лесно да долови тяхното значение и да посрещне любовта ми с присмех и презрение. И на ум не ми идваше, че погледите ми биха могли да събудят ревност — за подобно нещо дори и не помислях. Йожени беше тъжна, благодарна, любезна, но в спокойното й държане и в твърдия тон на гласа й нямаше и следа от любов. Наистина ужасният удар, който й нанесе трагичната случка, като че ли напълно беше променил нейния характер. Присъщата й доскоро гъвкавост на ума, напомняща гъвкавостта на силфидите, сякаш съвсем я беше напуснала. От весела девойка тя изведнъж се беше превърнала в сериозна жена. Беше все така красива, но аз гледах на нея само като на красива статуя. Тя не можеше да проникне в сърцето ми, преизпълнено вече с по-необикновена и по-пламенна красота. Креолката не ме любеше, но — странно наистина — вместо това да ме засегне, то по-скоро ме радваше!

Как всичко се променяше, когато мислите ми се устремяваха към квартеронката! Дали ме обича? Това беше въпросът, чийто отговор сърцето ми очакваше с безкрайно нетърпение. Аврора винаги придружаваше мадмоазел при нейните посещения, ала аз не смеех да разменя нито дума с нея макар че сърцето ми жадуваше да сподели тайната си. Даже се страхувах, че моите огнени погледи може да ме издадат. Ах, ако мадмоазел узнаеше за моята любов, тя щеше да я посрещне с присмех и презрение. Какво! Влюбен в робиня! В нейна робиня!

Напълно разбирах това чувство — такава любов представляваше непростимо престъпление в тази страна. Какво значение имаше това за мене? С какво ме обвързваха обичаите и условностите, които презирах в душата си, Дори и сега, когато влиянието на любовта намаляваше тяхното значение? Нещо повече — караше ме да ги зачитам още по-малко. В очите на любовта високите звания губят привидния си чар — титлите се превръщат в нещо съвсем маловажно. За нея красотата е над всичко.

Що се отнасяше до мене, окото ми нямаше да мигне дори ако целият свят узнаеше за любовта ми, дори ако целият свят й се присмееше. Но имаше нещо друго, с което трябваше да се съобразя; благодарността, която дължех за гостоприемството, за приятелското разположение. А имаше и по-груби, но много по-сериозни съображения — повеленията на благоразумието. Положението, в което се намирах, беше съвсем изключително и аз го знаех. Знаех, че чувствата ми, дори ако бяха споделени, трябваше да останат в тайна, неизречени. Често говорят за невъзможността да ухажваш млада госпожица, неотстъпно пазена от гувернантка или настойник, да ухажваш невръстно момиче под надзор — бъдеща наследница на хиляди долари! Но да проникнеш зад стената на антуража, заобикалящ такава девойка, е „детска играчка“. Да дращиш сонети и да се прехвърляш през огради е лесна задача в сравнение с дръзкото безсрамие, което разпалва страстите и предразсъдъците на цял народ!