Майн Рид - Квартеронката

A propos бедния Антоан: бяха съобщили, че реката изхвърлила тялото му заедно с разни дървета по-надолу от плантацията; обаче съобщението се оказа невярно. Намерен бил някакъв труп, но не на управителя, а на някой друг нещастник, сполетян от същата съдба. Интересно дали негодникът, който ме рани, е още жив?

Много от пострадалите са в Бренжиер. Някои са вече умрели от раните, получени на борда на парахода. Страхотна смърт е това обгаряне от па̀ра. Мнозина, които смятаха, че са почти незасегнати, сега са в предсмъртни мъки, лекарят ми разправи някои подробности, които са просто ужасяващи.

Един от екипажа, огняр, който останал почти без нос и знаел, че му остава още малко да живее, поискал да си види лицето в огледало. Когато изпълнили молбата му, избухнал в сталински смях и същевременно високо се провикнал: „Ех, че грозен мъртвец ще бъда, дявол да го вземе!“

Това страхотно безразличие пред смъртта е характерно за тези диви матроси. Потомците на Майк Финк 90 90 Майк Финк (1770–1822) — герой на много легендарни разкази, лодкар по реките Охайо и Мисисипи, прочут като непобедим побойник, ненадминат стрелец, самохвалко и нехранимайко. — Б.пр. не са изчезнали още; много истински представители на тези полудиваци още плават по големите реки на Запада.

20 юли. Днес съм много по-добре. Лекарят ме уверява, че след една седмица ще мога да излизам от стаята. Това е насърчително и все пак цяла седмица изглежда дълго време за човек, който не е свикнал да бъде затворен. Книгите ми помагат прекрасно да убивам времето. Слава и чест на хората, които пишат книги!

21 юли. Сципион не подобрява мнението си за новия надзирател. Името му е Ларкин. Сципион казва, че бил добре известен в селото като „Грубиянина Бил Ларкин“ — прякор, от който може да се съди за неговия характер. Неколцина полски работници се оплакали (на Сципион) от неговата жестокост, която от ден на ден ставала все по-голяма. Той ходел винаги въоръжен с бич и веднъж или дваж вече го използвал по най-варварски начин.

Днес е неделя и по „бръмченето“, което долита до мене от негърските колиби, мога да кажа, че е ден за веселба. Виждам негрите как минават по пътя на Дигата, облечени в най-хубавите си дрехи: мъжете с бели касторени шапки, сини фракове и ризи с огромни жаба̀; жените с яркоцветни памучни рокли, а някои и с копринени, достатъчно блестящи даже и за бална зала! Много от тях носят копринени чадърчета, разбира се, с най-крещящи цветове. Човек почти се изкушава да повярва, че в края на краищата този робски живот не е чак толкова тежък, но ако видите камшика на г. Ларкин, сигурно ще добиете съвсем противоположно впечатление.

24 юли. Днес забелязах повече от всеки друг път някаква загриженост, която сякаш потиска духа на мадмоазел. Сега съм вече убеден, че причината за това не е смъртта на Антоан. Има нещо друго, което я безпокои, което не й дава мира. Пак забелязах онзи особен поглед, с който ме беше погледнала най-напред, но той беше толкова бегъл, щото не можах да прочета значението му, а при това и сърцето, и очите ми бяха устремени другаде. Аврора ме заглежда вече не толкова плахо и като че се интересува от думите ми, макар и да не са отправени към нея. Дано да е така! Един разговор с нея сигурно би утешил сърцето ми, което гори още по-пламенно от наложеното му мълчание.

25 юли. Снощи няколко от полските работници си позволиха твърде голяма свобода. Те имаха разрешение да идат в града и се завърнаха късно. Тази сутрин Грубиянина Бил ги напердашил всички поред, и то много жестоко — до кръв. Това е доста грубо за един нов надзирател; обаче Сципион се научил, че той „не бил новак“ в тая работа. Положително мадмоазел не знае за тази варварщина!

26 юли. Лекарят обещава да ме пусне да изляза след три дена. Аз все повече уважавам този човек, особено след като открих, че не е приятел на Гаяр, нито негов домашен лекар. Имало друг медик в селото, който се грижел за мосю Доминик и неговите негри, както и за негрите от плантацията Безансон. Случайно той отсъствал и затова при мене повикали Райгарт. Отчасти поради професионална етика, а отчасти благодарение на моята намеса това положение не се промени и Райгарт продължи да ме лекува. Видях и другия господин, който дойде веднъж заедно с Райгарт; той изглеждаше много по-подходящ за приятел на адвоката.

Райгарт е пришелец в Бренжиер, ала изглежда бързо се издига в очите на околните плантатори. Вярно е, че мнозина от тях — „големците“ — поддържат свои собствени лекари и им плащат много добре! Никак не е доходно да се пренебрегва здравето на роба; поради това съображение за него се грижат много повече, отколкото за здравето на „белите бедняци“ в много европейски държави.