Майн Рид - Младите роби

Съдено беше на Колин да се прояви като помощник на негърката. Всички усилия на шотландеца да се измъкне от отговорността, която го заплашваше, отидоха напразно. Жената действаше решително, а Колин трябваше да се покори, макар и да се противеше до момента, когато тя го заплаши, че ще повика Голах. Тоя аргумент се стори на моряка много убедителен и малката маймуна бе качена на раменете му. Негърчето си обви крачетата около шията му, а с ръце се хвана здраво за косата му.

В същото време, когато Колин постъпи на новата си длъжност, започна да се стъмва и двамата черни, които служеха като пазачи, отидоха напред, за да изберат място за нощуването.

Нямаше защо да се страхуват, че някой от робите ще се опита да избяга: те всички желаеха да получат мъничко храна, която им обещаваше вечерната почивка.

Изнемощял от умора, при това и натоварен с детето, Колин изостана. Майката на момчето, която внимателно следеше своя първороден, намали бързината на камилата и отиде при шотландеца.

След като разтовариха камилите и разпънаха палатките, Голах се залови с разпределението на вечерята. Порциите бяха още по-малки, но бяха унищожени от робите с много по-голямо удоволствие, отколкото ставаше преди.

Бил каза, че краткото време, през което изяжда своята порция, напълно го е възнаградило за всички понесени през този ден мъки.

— Ах, Хари — каза той, — сега именно се учим да живеем, макар и често да си мислех, че в същото време се учим и да мрем. Как всичко е вкусно, когато човек е гладен!

— Тая каша, тоя „соглех“ е най-вкусното ядене — каза Терънс. — Единственият недостатък е, че дават много малко.

— Тогава можете да вземете и моята порция — каза Колин, — защото аз съм на съвършено друго мнение.

Хари, Терънс и Стария Бил погледнаха с безпокойство младия шотландец: Колин не беше изял даже и половината от порцията си.

— Какво ти е, Колин? — попита Бил с безпокойство и със загриженост. — Ако не ядете, приятелю мой, ще умрете. Да не сте болен?

— Чувствам се прекрасно! — отговори той. — Изядох колкото ми трябваше, останалото можете да го вземете.

Моряците обаче се отказаха да изядат порцията му, като се надяваха, че апетитът му скоро ще се върне и той сам ще си дояде кашата.

На другия ден, когато керванът тръгна на път, черното детенце бе дадено пак на Колин, но той не го носи през цялото време, защото момчето вървеше често заедно с тях.

През първата част на деня шотландецът и товарът му можеха да вървят заедно с целия керван, понякога дори го задминаваха. Вниманието, с което морякът се отнасяше към детето, бе забелязано от Голах и лицето му изразяваше една що-годе човешка гримаса, която трябваше да изобразява усмивка.

Около пладне Колин се умори и започна да изостава, както и предишния ден. Обезпокоената майка спря камилата си и зачака.

Стария Бил се учуди много от снощното поведение йа Колин. Особено го учудваше търпението, с което той се подчиняваше на заповедта да се грижи за детето. Тук имаше тайна, която той не можеше да разбере и която предизвика интереса и у Хари и Терънс.

Малко след пладне негърката подгони Колин при кервана, като го караше да върви пред нея. Тя го ругаеше и го биеше с края на сплетеното въже, което й служеше да кара камилата.

След известно време Голах, който се умори от силните крясъци на жената, й заповяда да мълчи и да го остави да си върви по пътя.

Макар и да не разбираше думите на жената, Колин знаеше добре, че тя не говори нежности. Всъщност ударите на камшика трябваше да му докажат това, ако той се съмняваше в значението на думите й. Между другото той търпеше ругатните и ударите с философско спокойствие, като изпълваше с учудване другарите си.

Хари, който вървеше напред с крумена, го помоли да му обясни значението на думите, които сипеше негърката по адрес на шотландеца.

Круменът обясни, че тя го нарича свиня, мързеливко, християнско куче, безверник и го заплашва, че ще го убие, ако изостава от кервана.

Хари и Терънс продължаваха пътя си изпълнени с огорчение за своя другар, който можеше и днес да изпадне в предишното настроение на безразличие след новото насилие на негърката над него. Бил дори намали крачка, за да вижда и да чува по-добре. Всичко премина, както и вчера на свечеряване.

— Никак не се учудвам — каза Бил, като настигна двамата моряци — защо Колин се интересува толкова от малката маймуна.

— Какво има? Какво можа да научиш? — попитаха Хари и Терънс.

— Узнах защо Колин не поиска да яде снощи.