Майн Рид - Младите роби

Наистина никой от тях не страдаше от недостатък на истинска храброст, но гордостта им отстъпи пред всесилието на глада и жаждата. Голах смяташе именно по такъв начин да подчини своите роби и да тържествува над тези, които при други обстоятелства биха се борили за своята свобода до последна възможност.

На другия ден сутринта Голах каза на робите си, че след пладне ще стигнат някакъв кладенец или друг водоизточник, където ще престоят два или три дни.

Круменът предаде това съобщение на Хари и всички се зарадваха, че най-после ще си починат и освен това ще имат достатъчно вода.

Хари се разговори доста дълго с крумена, който се чудеше, че белите роби се подчиняват така лесно на волята на шейха. Той му съобщи, че пътят, по който вървят, ако продължават все в същата посока, ще ги отведе навътре в страната, навярно в Тимбукту. Ето защо круменът настояваше моряците да помолят Голах да ги заведе по-добре в някое пристанище, където би могъл да ги откупи английският консул.

Круменът обещаваше да им бъде преводач при Голах и да направи всичко възможно, за да помогне за сполучливото завършване на преговорите. Той можеше да убеди шейха да измени посоката на пътуването, като му каже, че ще намери много по-добър пазар, ако заведе робите си на такова място, където идват кораби и капитаните с готовност откупват заробените.

В заключение круменът прибави тайно, че ще има още един въпрос, относно който той иска да ги предупреди. Когато му предложиха да бъде по-ясен, той не скри смущението си, изчервявайки се. Най-сетне каза, че другарят им Колин никога няма да се освободи от пустинята.

— Защо? — попита Хари.

— Защото шейхът ще го убие.

Хари го помоли да бъде по-конкретен и да обясни на какво се основава това негово мнение.

— Ако Голах забележи, че майката на детето дава на другаря ви макар и само по една смокиня на ден или по капка вода, той ще убие и двамата — това е истината. Голах не е глупав, той вижда всичко.

Хари обеща да предупреди другаря си за опасността, която го застрашава, за да го спаси, преди да са се пробудили подозренията на Голах.

— Нищо не помага, нищо! — прибави круменът.

За да обясни тези си думи, преводачът каза на Хари, че ако младият шотландец откаже на жената нещо, оскърбеното самолюбие на негърката ще превърне нейната симпатия в омраза и тогава тя ще се постарае да възбуди против него гнева на Голах, което пък ще има съдбоносно значение за неговия живот.

— Какво да направим тогава? Как да го спасим? — попита Хари.

— Нищо — отговори круменът, — вие не можете да направите нищо. Любимата жена на Голах обича Колин и той ще умре! Това е истината!

Хари съобщи всичко това на Бил и на Терънс и тримата започнаха да се съветват.

— Струва ми се, че круменът е прав — каза след дълго обмисляне Стария Бил. — Ако Голах забележи, че жена му предпочита Колин, бедният момък ще пропадне!

— Това не е невъзможно — прибави Терънс. — Виждам, че както и да се погледне на тая работа, Колин е в лошо положение. Непременно трябва да го предупредим, щом дойде при нас.

— Колин — подхвана Хари, когато той дойде с детето при другарите си, — дръж се по-далече от тази негърка. Ти си вече забелязан. Ей сега круменът ни каза това и ако Голах види, че тя ти дава нещо за ядене, ти си обречен да умреш.

— И какво мога да направя против това? — отговори младият моряк. — Ако тази жена ви даде мляко и смокини, когато умирате от глад, ще се откажете ли от тях?

— Не зная и бих искал колкото може по-скоро да се случи такава промяна, но гледай да се държиш по-далече от нея. Ти не трябва да се отделяш от нас, трябва да вървиш заедно с другите.

Голах се надяваше да стигнат рано до мястото, където предполагаше, че има вода, а и целият керван беше ободрен от тази надежда. Стария Бил и другарите му се мъкнеха с труд въпреки слабостта, която се увеличаваше с всяка минута. Най-сетне, след залеза на слънцето пристигнаха до водоизточника.

Той беше пресъхнал!

Нито капка от толкова желаната течност не се виждаше в кладенеца, където очакваха да намерят много вода.

Голах беше силно разгневен. Но той като че ли веднага взе някакво решение и гневът му утихна. Като развърза последния мех с вода, който носеше една от камилите, той наля по една чаша на всеки от кервана и им даде по една порция „соглех“ и по две сухи смокини.

След това заповяда да тръгнат на запад и сам излезе начело на кервана.

Новият път беше под прав ъгъл към този, по който бяха вървели през първата половина на деня.