Майн Рид - Младите роби

Като изминаха около две мили от пресъхналия кладенец, Голах спря и заповяда нещо тихо на слугите си.

Наредиха камилите в кръг и ги накараха да коленичат, за да ги разтоварят.

В това време белите роби чуха гласове и цвилене на коне.

Тънкият слух на черния шейх бе доловил приближаването на непознатите и именно това беше причината за внезапното спиране.

Когато неизвестните хора се приближиха, Голах ги попита на арабски:

— Врагове или приятели?

— Приятели — отговориха му.

Когато чужденците дойдоха по-близо, те поздравиха миролюбиво.

Този керван се състоеше от петнадесет или двадесет души, няколко коня и камили. Шейхът, който ги командваше, попита Голах откъде идва.

— От запад — арабинът го излъга, че върви по един и същи път с тях.

— А защо не идете до кладенеца?

— Той е много далече — отговори му Голах, — а ние сме много уморени.

— Че той едва ли е на повече от половин миля оттук — възрази вождът, — най-добре е да продължите пътя си.

— Не, мисля тъкмо обратното, че до кладенеца има повече от две мили, и ние ще си починем тук до утре.

— Е, ние няма да спираме. Вярвам, че ще стигнем До кладенеца, преди да настъпи нощта.

— Прекрасно — отговори Голах. — Вървете и Аллах да е с вас… Но… за минутка: нямате ли камила за продаване?

— Да, имаме и е много добра, малко е уморена, но до утре ще си почине.

Голах разбра, че камилата е изкълчена в кръста, но искаше те да останат с впечатление, че са го излъгали.

Като поговориха няколко минути, той купи камилата за две покривки и една риза.

Непознатите заминаха веднага след продажбата за кладенеца. Щом изчезнаха, Голах заповяда да тръгнат отново на път. За да ободри робите, той им обеща, че на другия ден ще заколи купената камила, да я изядат, и ще им даде дълга почивка под сянката на шатрите през целия следващ ден.

Това обещание произведе очаквания от шейха ефект. То повдигна бодростта на нещастниците, които вървяха почти до разсъмване. Най-после купената камила легна безцеремонно на земята, като се противеше философски на всички средства да бъде подкарана, и с това даде сигнал за спиране. Шатрите бяха нагласени и всички приготовления показваха, че ще има дълга почивка.

Робите събраха сухо топливо, за да накладат огън, и Голах се приготви да изпълни даденото обещание — да даде на робите обилна храна.

Завързаха камилата за муцуната с въже, с което извиха главата й назад, толкова, колкото беше възможно.

Фатима, любимата жена на шейха, стоеше до камилата с медно котле в ръцете, а в това време Голах преряза шията на животното. Кръвта бликна от нея и преди да умре камилата, съдината беше повече от половината пълна с кръв.

Тя бе сложена на огъня и кръвта бе разбърквана, докато се сгъсти. Тогава свалиха съдината от огъня и когато кървавата каша изстина, приличаше по цвят и гъстота на волски дроб.

Тази храна разделиха между робите и те лакомо я унищожиха.

Голах заповяда да сварят сърцето и да опекат малко месо за семейството му, а не многото месо, което отделиха от кокалите, нарязаха на плоски късове и го простряха на слънце да съхне.

В стомаха на камилата имаше и малко гъста, кална вода, но те я преляха грижливо в меха и я запазиха за бъдещи нужди.

Вътрешностите също бяха запазени за робите. По пладне Хари и Терънс помолиха да бъдат приети от Голах и да им бъде позволено да седнат пред входа на шатрата му през време на разговора.

Хари помоли крумена да каже на господаря си, че ако ги заведе в някое морско пристанище, за тях ще дадат голям откуп.

Голах отговори, че се съмнява в това: неговите лични планове съвсем не изискваха да пътува нататък, а колкото може по-скоро да иде в Тимбукту. В заключение той прибави, че би отишъл към някое пристанище, ако всичките му роби бяха кучета християни, но тъй като повечето от тях не откупват заробените си бели братя, той не иска да губи напразно времето си за такова пътешествие, при което може би ще даде случай на неверните кучета да избягат.

Тогава те казаха на крумена да го попита няма ли да се съгласи да ги продаде заедно с крумена на някой търговец, който би ги завел в някое пристанище.

Голах не обеща нищо. Каза, че е по-добре в такъв случай да ги продаде още в пустинята.

Единственото конкретно сведение, което получиха от шейха, беше, че ще видят толкова прославения град Тимбукту, и то само в случай, че се окажат в състояние да понесат уморителното пътешествие.

Като благодари да Голах за снизхождението му, круменът се оттегли при моряците, които едва сега разбраха целия ужас на положението си.