Майн Рид - Младите роби

Шейхът считаше за излишно да даде храна на тези, които трябваше да умрат, но личеше, че той все още не е решил по какъв начин да ги умъртви.

Двамата пазачи следяха зорко белите роби, докато Голах водеше разговор с Фатима.

— Какво да правим сега? — попита Терънс. — Старият проклетник се чуди каква гнусна смърт да ни измисли, но как да му попречим да изпълни намерението си? Нима ще му позволим да убие Колин?

— Не трябва да мълчим повече — каза Хари, — и без това твърде дълго чакахме. Лошото е само, че сме отделени от другите роби!… Бил, какво ще ни посъветваш?…

— И аз сам не знам — отговори морякът. — Ако го нападнем дружно, ще успеем да убием двама или трима от тях още с първото сблъскване и всичко би свършило прекрасно, но само ако и черните роби се присъединят към нас.

Круменът, като чу тези думи, предложи да се присъедини към тях. Той добави още, че и неговите съотечественици са готови да им помогнат. Колкото се отнася до другите черни, то той не отговаряше за тях и се боеше да не би стражата да е чула разговора им.

— Тогава добре — каза Хари, — ние сме шестима срещу трима, да дадем ли сигнал?

— Да, не се бойте! — каза Терънс.

Тоя план беше много отчаян, но всички бяха съгласни да опитат.

Още когато напускаха кладенеца, се бяха убедили, че не могат да се освободят по друг начин от робството, че битката с поробителите е неизбежна.

— И така, съгласни ли сте?… Аз започвам! — пошепна Хари, като се стараеше да не привлече вниманието на стражата. — Напред!

— Стой! — извика Колин, който слушаше внимателно техния разговор. — Двама или трима ще бъдат веднага убити, а останалите ще бъдат съсечени от сабята на шейха. По-добре е той да убие само мен, ако се е решил на това, отколкото да жертвате и четиримата с надежда да ме спасите.

— Ние не се грижим само за тебе — отговори Хари, — нямаме вече търпение да се подчиняваме на тоя черен дивак!

— Е, в такъв случай се бунтувайте, когато имате що-годе шанс за успех — възрази Колин. — Не можете да ме спасите, а при това ще заплатите и с живота си!

— Голах се готви да убие някого — каза круменът, като устреми поглед към шейха.

Той още говореше с Фатима и на лицето му се четеше ясно израз на страшна жестокост.

Жената, съдбата на която решаваха в тая минута, милваше своите деца. Тя предчувстваше без съмнение, че й остават още няколко минути, за да им каже последно „сбогом“. Чертите на нейното лице носеха странен отпечатък на спокойствие и покорност. Третата жена се отдалечи. Като държеше своите деца, тя гледаше на това, което става, с любопитство, смесено с учудване и съжаление.

— Колин — извика Терънс, — ние нямаме такива нерви, че да останем спокойни зрители на твоята смърт! Не е ли по-добре да се опитаме да освободим и теб, и нас, докато имаме още шансове за успех. Нека Хари даде сигнал!

— Това е безумие! — възрази пак Колин. — Почакайте поне да узнаем какво мисли да прави. Може пък да ме остави, за да си отмъсти в бъдеще, и тогава ще имате възможност да предприемете нещо в удобно време, а не както сега, когато пред нас стоят двама души с пълни пушки, готови да ни изпратят по един куршум в челото.

Моряците се убедиха, че другарят им говори истината, и решиха да почакат. Насочиха погледите си към палатката на шейха и млъкнаха.

Скоро Голах тръгна към тях: дивото му лице бе изкривено от злобна усмивка.

Преди да ги доближи, той взе кожените ремъци, които бяха привързани към седлото на неговата камила. След това се отби при двамата стражи и заговори нещо оживено с тях, по всяка вероятност им заповядваше да пазят добре, защото те веднага насочиха пушките си към робите и чакаха само заповед за стрелба.

После шейхът даде знак на Терънс да отиде при него. Последният се двоумеше.

— Върви, приятелю — каза Хари, — той не ти желае злото.

В тази минута Фатима излезе от шатрата на мъжа си, въоръжена със сабя. Нямаше съмнение, че много й се иска да я употреби някак.

Терънс, като се покори на вожда, се изправи. След него и круменът получи същата заповед. Голах отведе и двамата в шатрата си, последван веднага от Фатима. Каза няколко думи на африканеца, който ги преведе на младия моряк: „Пълно покорство! Само това може да го спаси. Ще му завържат ръцете и той го съветва, ако му е мил животът, да не вика другарите си на помощ. Ако стои мирен и спокоен, няма от какво да се страхува, но и най-малката съпротива от негова страна ще бъде сигнал да избият всички бели.“

Терънс беше надарен с рядка за възрастта си сила, но в борбата с африканския великан положително щеше да бъде победен и би било глупаво да се реши на такава борба.