Майн Рид - Младите роби

Всички се съгласиха с това мнение. Повикаха крумена и му съобщиха намерението си, той отговори, че никой не трябва да види, когато заприказва арабите. Той им напомни и нещо, което самите моряци забелязаха по-рано: Голах и синът му не сваляха очи от тях, поради което едва ли щеше да им падне случай да поговорят с арабския шейх.

Докато круменът даваше тези обяснения, шейхът отиде при кладенеца. Круменът стана и предпазливо тръгна към него, но Голах го видя и със заплаха му заповяда да се върне назад. Африканецът обаче не се покори на заповедта и се престори, че пие вода.

Като се върна при моряците, круменът каза на Хари, че бил сполучил да поговори с новодошлия шейх, че му бил казал: „Купете ни, вие ще вземете за нас голям откуп.“ А шейхът му отговорил: „Белите роби са кучета и не заслужават да бъдат купени.“

— Значи от тази страна няма никаква надежда! — печално продума Терънс.

Круменът поклати глава, с което искаше да каже, че е съгласен с Терънс.

— Как мислиш, няма ли вече никаква надежда? Круменът направи знак, че се надява.

— На какво?

Круменът, без да даде някакво обяснение, се отдалечи от моряците.

Когато наближи залез-слънце, арабите си развалиха шатрите и отидоха към сухия кладенец, от който бе избягал неотдавна Голах. Щом те изчезнаха зад хълма, синът на Голах се качи на билото и оттам започна да следи арабите. В това време жените и децата товареха камилите и разваляха палатките.

Когато се стъмни добре, Голах заповяда да продължат пътя си към югоизток. Така той се отдалечаваше от брега и отнемаше всяка надежда на робите, че някога ще могат да получат свободата си.

Круменът, тъкмо обратно, бе радостен, че вървят по тоя път.

Въпреки нощното пътуване Голах се боеше, че арабите ще го настигнат, и толкова много искаше да се отдалечи от тях, че спря чак сутринта, когато слънцето вече от два часа стоеше над хоризонта. Фатима, неговата любимка, вървя дълго с него. Говореше му оживено. По жестовете и намръщените вежди на Голах личеше, че слуша твърде важни новини.

Щом построиха шатрите, той заповяда на негърката, майката на детето, което Колин носеше, да му даде торбата със смокините, които й бе поръчано да пази.

Жената стана и се покори разтреперана. Круменът хвърли към белите роби уплашен поглед и макар те да не разбраха заповедта на Голах, усетиха, че ще се случи нещо ужасно.

Жената му подаде торбата, която беше до половината празна.

Смокините, които бяха раздадени на робите преди три дни до сухия кладенец, бяха взети от друга торба, която се пазеше от Фатима.

Значи торбата, която подаваше в тази минута втората жена на Голах, трябваше да бъде непокътната и Голах попита защо тя е празна до половината.

Треперейки, негърката отговори, че тя и децата й изяли смокините.

Като чу тоя отговор, Фатима се засмя лукаво и каза няколко думи, които накараха негърката да се разтрепери този път още по-силно.

— Ще ви преведа — предложи круменът, който седеше до моряците, — Фатима каза на шейха: „Кучето християнин изяде смокините.“ Голах ще убие и двамата.

Според законите на пустинята няма по-голямо престъпление от това — да откраднеш храната или водата на някой пътник или, като пътуваш с другари, да ядеш или да пиеш скришом от тях. Неумолимият закон на пустинята наказва много строго виновните.

Храната, която е поверена някому за съхранение, трябва да бъде запазена дори и в случай, че за нея стане нужда да се пожертва и животът.

В никакъв случай такова доверено лице няма право да разполага дори и с най-малка част от храната без общото съгласие на всички. И всичко трябва да бъде разделено по равно.

Ако Фатима бе казала истината, то престъплението на негърката бе наистина толкова голямо, че тя нямаше да може да се спаси от смъртта, но както се оказа, вината й беше още по-голяма…

Тя бе покровителствала роб, „куче-християнин“, и бе възбудила ревността у своя мъж.

Фатима изглеждаше много щастлива, защото би трябвало да се случи непременно чудо, за да се спаси животът на втората жена — нейната омразна съперница.

Като си измъкна сабята и приготви пушката, Голах заповяда на робите да седнат на земята в една редица. Тази заповед беше изпълнена веднага.

Синът на Голах и другият пазач застанаха срещу тях, също с готови пушки. Заповядано им бе да стрелят по всеки, който стане. Тогава шейхът отиде при Колин и като го сграбчи за тъмно-русите коси, го отмъкна настрана и го остави сам.

След това раздаде по порция „шени“ на целия керван, като направи изключение за негърката и за Колин.