Майн Рид - Младите роби

Да съобщи на другарите си условния сигнал? А ако с това ги изложи на смърт? Стражарите можеха да ги застрелят още при първото им движение.

Той се покори.

Голах излезе от шатрата и веднага се върна с Хари Блаунт. Като видя Терънс и крумена завързани, Хари се втурна към изхода и започна да се бори, за да се освободи от ръцете на черния. Но усилията му бяха безплодни. Беше победен от своя страшен враг, който в същото време го запази и от злобата на Фатима. Хари беше старателно завързан.

Когато и тримата бяха вече със завързани ръце, отново ги отведоха на предишното място.

Така бе постъпено и с Бил, и с Колин.

— Какво иска тоя черен дявол от нас? — попита морякът, когато Голах му завързваше ръцете. — Да не иска да убие и нас?

— Не — отговори круменът, — той ще убие само едного.

И очите му се извърнаха към Колин.

— Колин, Колин!… — извика Хари. — Виждаш ли какво направи?… Не искаше нашата помощ навремето, а сега ние съвсем не можем да ти помогнем!

— Толкова по-добре за вас! — отговори Колин. — Във всеки случай няма да ви се случи нищо лошо.

— Но ако той няма лоши намерения, защо тогава ни завързва? — попита морякът. — Така не се изразява приятелство между хората.

— Да, но този начин е най-сигурен. В това положение вие не можете да се изложите на опасността, която би ви заплашила, ако се решите на безумна съпротива против неговата воля.

Терънс и Хари разбраха какво иска да каже Колин и защо вождът бе постъпил така с тях; той искаше да ги лиши от възможност да се намесят, когато се разправя с осъдените на смърт.

Щом Голах смогна да уреди тъй добре работата си с белите, от другите роби не се страхуваше, двамата пазачи отидоха в шатрите, за да си отдъхнат.

По време на разговора между моряците Голах беше зает с разседлаването на една от камилите. Той донесе две лопати и ги даде на двама роби, които веднага се заловиха да копаят яма в пясъка.

— Копаят гроб за мене или за тази бедна жена, а може би и за двама ни — каза Колин, като ги наблюдаваше спокойно.

Другите трима европейци споделяха мнението на другаря си, но не казаха нищо.

В това време Голах започна да се приготвя за път. Когато робите изкопаха в мекия пясък яма, дълбока повече от метър, шейхът им заповяда да изкопаят и друга.

— Две жертви ще има! — каза Колин.

— Би трябвало да убие всички ни! — извика Терънс. — Ние сме подли страхливци, че не се борихме за свободата си!

— Да — повтори Хари, — глупаци и страхливци! Не заслужаваме съжаление нито на този, нито на онзи свят. Колин, приятелю мой, ако с теб се случи нещастие, кълна се, ще отмъстя за теб, щом ръцете ми бъдат свободни.

— И аз се кълна с теб! — добави Терънс.

— Не се грижете за мене, приятели! — каза Колин, който беше по-спокоен от другите. — Но се помъчете да се освободите от това чудовище, щом ви падне удобен случай.

В тази минута вниманието на Хари беше привлечено от Стария Бил. Морякът направи знак на един от робите да му развърже ръцете, но той навярно от страх, че ще го види Голах, се отказа.

След него и круменът помоли един свой съотечественик, но и той отказа.

Нещастната жена, която очакваше отмъщението на Голах, беше все така спокойна. Децата й се притискаха с плач към нея, а моряците извън себе си от гняв и от срам, пазеха гробно мълчание.

Само Фатима тържествуваше.

Втората яма бе изкопана близо до първата и когато достигна същата дълбочина, Голах заповяда на негрите да спрат работата.

През това време всички шатри бяха вдигнати и камилите натоварени. Всичко беше готово за път.

Двамата пазачи отново заеха местата си пред белите роби. Тогава Голах отиде към негърката, която се освободи от децата си и стана при неговото приближаване.

В лагера цареше дълбока тишина.

Нима той се готвеше да я убие? Неизвестността не продължи дълго.

Голах улови жената за ръцете, завлече я до една от ямите и я бутна в нея, после заповяда на робите да засипят ямата, като оставят отвън само главата на нещастницата.

— Бог да се смили над нея! — извика Терънс с ужас. — Чудовището я заравя жива! Не можем ли да я спасим?

— Ние няма да сме достойни да ни наричат мъже, ако не направим опит да я спасим — каза Хари, изправяйки се на крака.

Другарите му веднага последваха неговия пример.

Стражите вдигнаха пушките си, но Голах им даде знак да не стрелят.

Синът на шейха по заповед на баща си се хвърли към ямата, а Голах тръгна към бунтовниците. В един миг те се укротиха. Той улови Хари и Терънс за косите и ги завлече, където бяха по-рано.