Майн Рид - Младите роби

— Е, казвай тогава!

— Сръдните на негърката и всичките тия крясъци и удари са чиста преструвка.

— Лъжеш се, Бил, това са твои измислици — каза Колин, който сега вървеше с момчето на гърба си успоредно с другарите си.

— Не, не, не се лъжа, жената е благосклонна към теб, Коли… Е, кажи де, какво ти дава тя да ядеш?

Като видя, че е безполезно да крие, Колин призна, че негърката винаги когато е сигурна, че няма да я забележат, му давала сухи смокини и мляко, което носела в кожен съд под наметката си.

Макар другарите на Колин да бяха хвалили преди малко „соглеха“, сега искрено завидяха на приятеля си и казаха, че са готови цял ден да носят някое негърче, само и само да получат срещу това мляко и смокини.

Но те и не подозираха в тая минута, че съвсем скоро ще бъдат принудени да изменят мнението си и че предполагаемото щастие на Колин ще бъде скоро източник на нещастие за всички.

Този ден след пладне времето беше много горещо, а Голах като че ли нарочно пусна камилата си тъй бързо, че клетниците с голям труд можеха да го следват.

Бил отпадна пръв и реши, че не ще бъде по силите му да върви по-нататък. Ако и да не падна досега от умора, то във всеки случай настана краят на неговото търпение.

Той седна на пясъка и заяви, че няма да върви по-нататък. Град от удари се изсипа отгоре му, но той не мръдна. Двамата млади негри, роднините на Голах, като не знаеха какви средства да употребят, се обърнаха за помощ към шейха.

Последният незабавно насочи камилата си към вироглавия роб.

Преди той да стигне до мястото, където лежеше Бил, тримата моряци употребиха цялото си другарско влияние, за да го убедят да стане, докато не бе дошъл тиранинът до него.

— За Бога — викаше му Хари, — стани и повърви малко, ако можеш!

— Опитай се поне — съветваше го Терънс, — ние ще ти помогнем. Хайде, Бил, направи това усилие, ако си наш другар! Ето, Голах е вече близо.

При тези думи Терънс и Хари с помощта на Колин уловиха нещастния Бил и се помъчиха да го изправят на крака. Старият моряк обаче упорито стоеше на мястото си.

— Може би ще мога да повървя още малко — каза той, — но не искам. Стига ми толкова! Искам да яздя на камила, а нека Голах повърви малко пеша. Той е по-способен от мен да прави това. А вие, момчета, бъдете благоразумни и не се тревожете за мен. Всичко, което следва да вършите, е да ме гледате: все ще научите нещо. Ако аз нямам младост и красота като Колин, за да ми носят щастие, то съм преживял повече от него и имам по-голям опит. Така че моята ловкост ще ми замени останалото.

Като стигна до мястото, където седеше морякът, Голах разбра каква бе работата, научи, че обичайното средство да бъде накаран Бил да върви не е постигнало целта.

Той изглеждаше доволен от това съобщение, лицето му дори изрази известно удоволствие. Спокойно заповяда на роба да стане и да върви.

Морякът, отпаднал наистина от умора, гладен и жаден до смърт, стигна до крайно отчаяние. Каза на крумена да съобщи на шейха, че е готов да продължи, но само яздейки камила.

— Значи искаш да те убия? — извика Голах, като му предадоха тия думи. — Искаш да откраднеш от мен това, което дадох за теб? Няма да го бъде! Не ме познаваш!

Бил се закле, че няма да мръдне от мястото си и че не могат по никакъв начин да го принудят да върви освен върху гърба на камила.

Тоя отговор, предаден от крумена, накара шейха да се позамисли.

Той стоя съсредоточен около минута. Питаше се какво да прави. Скоро отвратителна усмивка изкриви чертите на лицето му.

Като взе юлара на камилата, той привърза единия му край към седлото, а другия към ръцете на моряка. Бил се опита да се съпротивлява, но беше слаб и безпомощен като дете в силните ръце на черния шейх.

Синът и зетят на Голах стояха до него с пълни пушки, готови да стрелят при първото движение на моряците. Когато Бил бе вързан, вождът заповяда на сина си да поведе камилата напред и Бил се повлече подир животното по пясъка.

— Сега вече ще вървиш! — викаше Голах победоносно. — Ето ти един нов начин за пътуване с камила. Бисмиллях! Аз победих!

Такова пътуване бе голяма мъка, която не би могла да се изтърпи дълго. Бил се реши да стане на крака и да върви. Той беше победен, но като наказание за неговото упорство шейхът го държа вързан за камилата до вечерта.

Никой от белите роби не бе вярвал, че ще дойде време да понасят подобни обноски и да позволят другаря им да търпи такова унижение.