Майн Рид - Младите роби

Като получи тоя съвет от своята другарка по сърце, шейхът, вместо да каже на арабина „селям алейкум“, извика със силен глас и го помоли да си поприказват за една „неотложна“ работа.

От само себе си се разбира, че младите моряци не разбираха нищо от разговора на главатарите, но от погледите, които те хвърляха към тях, и от жестовете им не можеше да не се долови, че се заражда нов спор — кой какво да притежава от плячката.

След около половин час узнаха, че шейховете са постигнали съгласие. Арабинът отиде към мястото, където бяха събрани робите на черния вожд и като ги разгледа внимателно, избра трима от най-силните, най-дебелите и най-младите негри от цялата тълпа и им заповяда да се отделят.

— Ще ни разменят — прошепна Терънс. — Ние ще станем собственост на негъра и може би ще пътуваме заедно с Бил.

— Почакайте малко — каза Колин, — струва ми се, че още не всичко е свършено.

В тази минута черният шейх тръгна към тримата и прекъсна разговора им.

Какво искаше той? Навярно да ги вземе със себе си — срещу тримата негри, които си бе отбрал арабинът.

Но моряците бяха силно огорчени, като видяха, че само О’Конър бе отведен от африканеца, а на двамата със заплашителни жестове бе заповядано да остават на местата си. И така, условието за размяна беше трима черни за един бял.

Но с това работата не свърши. Стария Бил, който разгада значението на тази церемония, извика на другарите си:

— Вие ще бъдете залог за играта. Ще дойдете с мен, защото чернокожият ще надвие жълтокожия, това е истината!

Браздичките, в които бяха играли на „хелга“ през нощта, се оказаха готови за минута и играта започна.

Предсказанието на Бил се потвърди: черният шейх спечели Терънс.

Арабинът изглеждаше силно недоволен, което се виждаше по неспокойните му движения. Той явно искаше да продължи играта.

Притежаваше още двама бели и се надяваше да си върне другите двама чрез тях. Играта започна отново, но завърши с вече познатия ни резултат.

Тримата моряци бяха прибавени към Бил и стояха около черния вожд. Не минаха и двадесетина минути, откакто играта бе завършила, и четиримата приятели вече се движеха през пустинята към Тимбукту.

Влизаха в състава на един керван от шестнадесет възрастни и шест-седем деца.

Всички те бяха собственост на черния шейх.

Пленниците скоро узнаха, че негърът се нарича Голах — име, което без съмнение произлизаше от Голиат.

Голах беше създаден да заповядва. Той притежаваше три жени, надарени с удивителна приказливост, но само една дума, един поглед или дори само едно негово движение беше достатъчно, за да ги накара да млъкнат.

Голах имаше седем камили, четири от които служеха за пренасяне на жените и децата му заедно с целия им багаж, а другите три бяха натоварени с плячката от корабокрушението.

Дванадесетте души от пялата група трябваше да вървят пеша и да следват както могат големите крачки на камилите.

Единият от черните мъже беше син на Голах, осемнадесетгодишен, въоръжен с дълга мавърска пушка, с тежка испанска сабя и с ножа, който бе взет от Колин.

Главното му задължение беше да пази робите с помощта на друго младо момче, което, както се узна по-късно, беше брат на една от жените на Голах.

Това момче също беше въоръжено с пушка и сабя: то и синът на Голах бяха убедени, че животът им зависи в голяма степен от старателното пазене на робите, защото освен моряците имаше още шест пленници, предназначени за някои от южните пазари.

Според предположението на Бил двама от тези роби трябваше по произход да са крумени или африканци. Той често бе срещал такива като моряци по корабите, завръщащи се от африканските брегове.

Белите роби силно негодуваха срещу своите господари. Допълнителни причини в това отношение бяха и допълнителните мъки от глада, жаждата и умората, причинена от ходенето по парещия пясък на пустинята под страшното слънце.

— Не мога повече да търпя! — каза Хари Блаунт на спътниците си. — Ще можем да издържим най-много още няколко дни, но аз не намирам за необходимо да правя опит колко дни именно бих могъл да изтърпя този ад.

— Продължавай. Дръж се, Хари! — подкрепи го Терънс.

— Ние и четиримата — продължи Хари — принадлежим към народ, който се хвали, че никога не е изпитвал върху себе си гнусно робство. Освен това имаме още шест другари роби, които няма да бъдат без значение в борбата срещу похитителите ни. Нима ще се оставим безропотно, като животни, в ръцете на три черни говеда?