Мери Рено - Персийското момче

От Египет идваха откъслечни новини. Александър беше възстановил древните закони. Вдигнал и големи тържества — с пирове и състезания за атлети и музиканти. При устието на най-западния ръкав на Нил заповядал да направят план на нов град. Нямало креда и затова използвали брашно. Неочаквано към мястото се спуснал облак от птици, които изкълвали брашното. Това било изтълкувано като лошо знамение и означавало, че от този град няма да излезе нищо.

Чудя се как ли е изглеждало мястото, когато са връхлетели птиците. Гладка зелена низина обрасла навред с папирус, тук-там палми, няколко пасящи магарета и сгушени рибарски колиби. Сега това е Александрия — перлата на градовете. Макар и никога да не я видя, Александър се върна, за да остане там завинаги. И вместо птици, днес градът е приютил хора от всички краища на света, както приюти и мен.

След бактрийците във Вавилон пристигнаха скитите — онези от тях, които бяха васали на Бес. Племето им беше дивашко, а самите те — космати и русоляви. Татуираха лицата си сини и носеха заострени шапки от кожи на рис, и панталони, които се завързваха на глезена.

Каруци, теглени от волове, возеха черните им шатри и жените им. Скитите са много добри стрелци с лък. Но смърдят до небето. Мият се само веднъж през живота си — при раждането си — и то в кобилешко мляко. Изпратиха ги набързо в лагера — нито един вавилонец не би могъл да си позволи да бъде толкова безсрамен, ако не се къпеше всеки ден.

Тогава разбрахме, че Александър е напуснал Египет и се е насочил на север.

Дарий свика съвет в голямата зала за аудиенции. Навъртах се наоколо, за да мога да наблюдавам как висшите аристократи си тръгват. Там ме доведе детското ми любопитство. Но научих нещо полезно, което запомних за цял живот. В такива моменти трябва само да стоиш безшумно, за да не привличаш вниманието върху себе си, и ще видиш как хората се разкриват. По време на аудиенцията те трябваше да показват уважение и да не изказват истинските си мисли на глас. Но навън всеки се обръщаше към този, за който знаеше, че споделя мислите му и интригата започваше.

Така видях как Бес избра Набарзан, който беше пристигнал във Вавилон много преди Царя, тъй като командваше конницата. Беше се сражавал при Иса и войниците го уважаваха.

Бях отишъл в залата за развлечения, за да гледам танците, и там ги чух да разговарят. Те не знаеха кой съм, както се знаеше в Суза. Разбира се, въобще не се изкуших да донеса думите им на Царя. Те говориха, че при Иса Набарзан се сражавал много добре, макар че изборът на Дарий за мястото на битката било груба грешка. Набарзан заповядал конницата да атакува македонците, като се надявал да обърне битката. Но тогава Царят побягнал — бил сред първите, които напуснали сражението. Така започнало и безредното отстъпление, довело до пълен разгром. Никой не може едновременно да бяга и да се бие, докато преследвачът все още може да атакува. Паднало голямо клане и те обвиняваха Царя.

Дълго време бях живял сред хора, които си мереха приказките и не можех да си представя как е възможно някой да изрече подобни думи. Те ме нараниха. Та нали човек живее в името на господаря си и споделя дори неговия срам. Капитанът, който бях чул да говори в Суза, сигурно е бил от хората на Набарзан.

Самият Набарзан беше висок и слаб, с лице на чистокръвен персиец — хубаво и надменно. Държеше се свободно и можеше да се смее от сърце, макар че често го правеше без видима причина. В двора ме поздравяваше много любезно, но нищо повече. Не бих могъл да кажа дали харесва момчета или не.

Той и Бес изглеждаха много странно заедно. Набарзан, слаб като клечка, облечен в обикновени персийски дрехи, и огромният Бес, с гъста черна брада и гръден кош като на мечка, в кожените си дрехи и верижки от необработено злато. Те бяха войници, срещнали се по време на война. Излязоха бързо от навалицата в залата, сякаш бяха нетърпеливи да си поговорят насаме.

Повечето хора не си държат езика зад зъбите и скоро цял Вавилон знаеше какво е станало на съвета. Царят беше предложил цялата персийска армия да се оттегли в Бактрия. Там можел да събере още войска от Индия и Кавказ и да укрепи източната част на империята или нещо подобно.

Набарзан бил този, който се изправил и цитирал думите от първото предизвикателство на Александър, когато още го считаха за хлапе и самохвалко — „Излез и се бий с мен. Ако не го направиш, ще те последвам където и да си.“

И така решили армията да остане във Вавилон.