Мери Рено - Персийското момче

От отдалечените сатрапии след няколкомесечно пътуване продължаваха да пристигат нови войски. Целият град наизлезе, за да види бактрийците. Наближаваше есента и вече се захлаждаше, но въпреки това те се бяха изпотили, защото искаха да се покажат с най-добрите си дрехи — плъстени палта, подплатени панталони и шапки с косъма навън. Това облекло наистина е достатъчно топло и удобно за студените зими в Бактрия 21 21 Бактрия — персийска сатрапия и географска област с главен град Бактра (дн. Балх) на територията на дн. Таджикистан и северен Афганистан. — Бел. прев. . Съдейки по украшенията на техните командири и жизнеността на войниците след толкова дълъг преход, можех да кажа, че земята им е богата. Всеки благородник водеше със себе си войници от крепостите си, както щеше да направи и баща ми, ако беше жив. А бактрийските командири наброяваха стотици. Багажът им се носеше от цял керван от двугърби камили, с дебели космати крака, създадени сякаш да издържат на натоварвания.

Начело яздеше сатрапът Бес, братовчед на Дарий. Царят го посрещна на крака в залата за аудиенции и му позволи да го целуне по бузата. Бес беше набит и як като камилите си, покрит с белези от рани и почернял от слънцето и вятъра. Не бяха се срещали от поражението при Иса. Веднага забелязах в белезникавите му очи сянка на презрение, скрита под маската на външно раболепие, а в очите на Царя — сянката на недоверие. Не се учудих — Бактрия беше най-силната сатрапия в цялата империя.

Междувременно дойдоха новини, че Египет е посрещнал Александър с отворени обятия като освободител и че са го обявили за фараон.

По онова време знаех много малко за Египет. Но сега го познавам. Живея там. Видях барелефа на Александър върху стената на един храм. На него той принася дарове на Амон. Бяха го направили да изглежда като всички други фараони, дори имаше и традиционния малък кичур обредна брадичка. Може и действително да е бил с такава брадичка, когато са му поставили на главата короната на Долен и Горен Египет, и е държал в ръцете си жезъла и гегата. Александър беше много точен и внимателен в тези неща. Но това ме кара да се усмихвам.

Александър отишъл и в храма на Амон в оазиса Сива сред пустинята. Там прорицателят го поздравил от името на бога като негов син. Дочухме, че жрецът му казал още, че той бил заченат не от баща си Филип, а от Бога, и така се разпространил слуха за произхода му. Кой знае? Александър влязъл сам при прорицателя, а след това само казал, че е доволен.

Докато Неши ме обличаше и ми разресваше косата, попитах за този храм и оракула му. Неши беше ходил в училище за писари, преди Артаксеркс да завладее отново Египет и всички те да бъдат взети от храма и продадени в робство. Дори и сега той продължаваше да си бръсне главата.

Неши ми обясни, че този прорицател бил много стар и почитан. Преди много време (а в устата на един египтянин това означава поне хиляда години) богът говорел в Тива 22 22 Тива — древногръцкото название на древноегипетския град Вас. Била е столица на Египет през Средното и Новото царство. Разрушена през 88 г. пр.Хр. — Бел. прев.. така, както сега в Сива. По времето на ужасната Хатшепсут 23 23 Царица Хатшепсут управлявала ок. 1505 — ок. 1480 г. пр.Хр. вместо малолетния Тутмос III. Водила мирна политика за икономическо стабилизиране на страната — Бел. прев. , единствената жена фараон, нейният заварен син Тутмос бил малко момче и служел в някакво светилище. Символът на бога бил пренасян, както сега в Сива, в лодка, украсена със злато, скъпоценни камъни и звънци. Носачите казвали, че прътите ги натискали по рамената, когато богът искал да говори. Те чувствали неговата тежест, която ги насочвала накъде да вървят. Един ден той ги завел до този млад принц, който тогава бил никому неизвестен, и накарал символа да се поклони пред него. И когато узнала божественото му предопределение, тълпата го поставила на трона. Неши беше пълен с такива шантави истории.

Аз също отидох на поклонение в Сива. Пътуването беше тежко и дълго, макар че съм имал и по-изнурителни. Зададох само един въпрос на прорицателя. Той ми отговори, че това, което трябва да направя, е да извърша жертвоприношение и да не бъда любопитен за съдбата на човек, приет сред боговете. Нямаше да имам мира, ако не бях го посетил.

Докато бяхме във Вавилон Дарий беше постоянно зает и имах много свободно време. Така че тръгнах да разгледам града. Изкачих се по стълбата около кулата на храма на Бел, въпреки че последния етаж беше разрушен. Там наложниците на бога са лежали в неговото златно ложе. Из града постоянно ме наобикаляха проститутки, които явно си обясняваха липсата ми на брада с моята младост. Отидох и до храма на Ищар с неговия прочут Двор.