Мери Рено - Персийското момче

— И никакъв парфюм?! — възкликна Оромедон. — Кой е приготвял тази стая?! Това да не е някакво крайпътно ханче? Както и да е. Ще си представим, че парфюмът ухае.

Той застана до леглото и махна островърхата си шапка.

— Всъщност, шапката я сваля придворен с много висок ранг. Виж! Има една тънкост, когато развиваш пояса. Въобще не трябва да очакваш, че Той ще се завърти. Просто плавно подпъхваш ръцете си и ги кръстосваш. Точно така… А сега робата. Започваш да я откопчаваш отгоре. После я повдигаш леко отзад и я оставяш да се свлече. Той само ще повдигне ръцете си встрани толкова, колкото е необходимо.

Съблякох робата и разкрих деликатните му рамена с цвят на маслина. Върху тях свободно падаха черните му къдрици, почти недоловимо къносани. Оромедон седна на леглото.

— За да свалиш пантофите, трябва да коленичиш и леко да приседнеш назад. После повдигаш поотделно всеки крак в скута си, но не забравяй да започнеш с десния. Чакай, не ставай още!… В това време Той вече ще е развързал панталоните си, така че ти трябва да ги издърпаш леко, както си коленичил, като през цялото време държиш погледа си сведен. — Той се повдигна леко, за да мога да го направя, и остана само по ленено бельо. Тялото му беше изключително, а кожата — без никакъв недостатък. По-скоро мидийска, отколкото персийска красота.

— Няма да сгъваш дрехите. Камериерът по-късно ги отнася, но те не трябва и за секунда да остават разхвърляни. Така. След това, ако тази стая беше наредена както подобава, би трябвало да му облечеш нощницата. В съответствие с благоприличието, Той ще смъкне гащетата си под нея. — Оромедон срамежливо се покри с чаршафа, събу своите, и ги хвърли на табуретката.

— Ако нищо не ти е заповядано преди това, ще внимаваш за знака, който ще ти каже, че трябва да останеш, когато всички останали се оттеглят. Този знак не е очебиен — просто един поглед — ето така, или леко движение с ръката. Не трябва да се мотаеш, а винаги да си намираш някаква работа. Ще те науча на някои трикове, когато всички необходими неща са тук. След това, когато останете сами, той ще ти направи знак — ето такъв — да се съблечеш. Иди сега до долната част на леглото. Там трябва да се съблечеш бързо и стегнато. Ще оставиш дрехите си някъде долу, така че да не се виждат. Гледката на твоите дрехи не е за пред погледа Му. Точно така — събличаш всичко. Сега можеш да си позволиш да тръгнеш с усмивка, но без да я правиш твърде фамилиарна. Чудесно. Прекрасно го направи. Опитай се да запазиш този привкус на срамежливост. А сега… — той отдръпна завивките с такава очарователна и властна усмивка, че преди още да разбера, се оказах в леглото.

Скочих обратно, едновременно вбесен и засрамен. Бях го харесал още в началото и му бях повярвал. Но сега ме беше измамил и се подигра с мен. Не беше по-добър от останалите.

Оромедон се присегна и ме хвана за ръката. Стисна ме здраво, но без гняв или похот.

— Леко, Очи на газела. Успокой се и ме чуй.

Не казах нищо, но приседнах и престанах да се дърпам.

— През цялото време нито веднъж не съм те излъгал — продължи той. — Аз съм само учител. Всичко, което правим, е част от това, за което съм тук. И ако върша добре работата си, то и за двама ни ще е по-добре. Знам какво искаш да забравиш и вярвам, че скоро ще го забравиш завинаги. В теб има много гордост. Вярно — наранена, но все още непоклатима. И може би точно тя е превърнала твоята привлекателност в красота. С такъв характер и при живота, който си водил между гадния си господар и неговите груби приятели, сигурно през цялото време си скривал всичко в себе си. Но тези дни вече са минало. Пред себе си имаш съвсем нов живот. Но сега трябва да се научиш и да даваш по малко. За това съм тук, за да те обуча в изкуството да доставяш наслада. — Той протегна и другата си ръка и нежно ме накара да легна.

— Ела! Обещавам ти, че с мен ще ти хареса много повече!…

Престанах да се съпротивлявам. Той наистина притежаваше някаква магия, под чиято власт всичко щеше да бъде прекрасно. В началото тя ме владееше, защото той беше колкото очарователен, толкова и изкусен. Сякаш беше същество от друг свят, твърде различен от този, в който бях живял. Струваше ми се, че бих могъл да остана завинаги в обятията на удоволствието. Опитах всичко, което ми предложи, пренебрегвайки старата си съпротива, но болката, която внезапно почувствах, беше по-силна дори от преди. За първи път не можах да се сдържа.

— Съжалявам — казах веднага, щом дойдох на себе си. — Дано не съм развалил всичко. Повярвай ми, просто не можах да издържа.