— Но какво има? — Той се наведе над мен сякаш наистина бе загрижен. — Не е възможно да съм ти причинил болка?
— Разбира се, че не. — Наведох надолу глава, за да скрия сълзите си. — Но винаги се получава така. Сякаш отново виждам ножовете.
— Но защо не ми каза? — Той продължи да говори като че ли наистина значех нещо за него. И това беше чудесно!
— Мислех си, че с всички нас е така — искам да кажа … с всички хора като мен.
— Разбира се, че не е. Преди колко време те кастрираха?
— Три години — казах. — И нещо.
— Не мога да разбера. Чакай да погледна пак… Та те чудесно са си свършили работата! Никога не съм виждал по-гладки белези. Бих се изненадал, ако при твоята външност са изрязали повече от това, което е необходимо, за да не поникне брада. Разбира се, винаги има вероятност операцията да се окаже неуспешна. Раните могат да гноясат толкова дълбоко, че да унищожат всички корени на желанието. Или пък могат да те изрежат така, че никога да не можеш да почувстваш влечение или възбуда. Така постъпват с нубийците. Предполагам, защото се страхуват от силата им. Вярно е, че ти или аз не можем да дадем на жените това, което искат. Почти никой от „нас“ не може да го направи истински, въпреки че съм чувал и за такива случаи. Просто не мога да разбера каква е причината да не можеш да се насладиш напълно, Нима искаш да ми кажеш, че си страдал, откакто си започнал?
— Какво?! — изкрещях. — Наистина ли мислиш, че бих могъл да бъда възбуден от тези кучи синове?!
Ето най-сетне един човек, на когото можех да кажа всичко. Ала инстинктът ми подсказа, че трябва да бъда искрен до край:
— Имаше един или двама, които… Но аз свикнах да се затварям в себе си, когато можех.
— Ясно. Започвам да разбирам къде е проблемът ги. — Той се замисли сериозно сякаш бе лекар. А след това каза:
— Хм, освен ако не те привличат жените. Но ти не мислиш за момичета, нали?
Спомних си трите наложници на бившия ми господар — как ме притискаха в обятията си и заоблените им меки гърди. После видях мозъка на майка ми, разпилян върху камъните в градината, и отново чух писъците на сестрите ми. Отговорих:
— Не… Мисля, че не.
— Никога не мисли за жени! — Оромедон изведнъж стана сериозен, а от усмивката му не остана и следа. — Ти сигурно ще станеш още по-красив, но никога не си въобразявай, че те няма да те преследват. Момичетата ще въздишат, ще ти се умилкват, и ще се кълнат, че ще бъдат доволни и от това, което имаш. Могат и да си вярват, но знай — те никога няма да бъдат удовлетворени. Никога! Това ще ги озлоби и някой ден ще те предадат. А това е най-сигурният начин да свършиш на върха на някое копие.
Лицето му стана мрачно. Сякаш видях върху него някакъв ужасен спомен и за да го успокоя, отново му казах, че никога не съм мислил за жени.
Той ме прегърна нежно:
— Извинявай, не знам защо помислих, че е заради жените. Знаеш ли, ти си страшно чувствителен. Чувствителен си и към желанията на плътта и затова усещаш много повече болката. Кастрирането е еднакво лошо за всеки един от нас, но след него остават различни степени на влечение и усещане. Може би споменът за това те е преследвал винаги, сякаш може да ти се случи отново. Но не само с теб е било така. Ако бяхме заедно, отдавна щеше да си преодолял всичко. За съжаление, ти си бил с мъже, които си презирал. На външен вид е трябвало да се подчиняваш. Но вътре в теб гордостта ти не е могла да се примири с нищо. Предпочитал си болката пред удоволствието, което те е карало да се чувстваш унизен.
— Но аз не те отблъснах! — рекох.
— Зная. Но съпротивата се е загнездила дълбоко в теб. Не може да се излекува за един ден. По-късно ще опитаме пак и съм сигурен, че с малко късмет ще я преодолееш. И още нещо мога да ти кажа — сигурен съм, че там, където отиваш, това няма да те притеснява. Заповядано ми е да не ти казвам нищо повече и това превръща дискретността в абсурд. Но какво да се прави? Казано е и трябва да се подчиня.
— Бих искал — казах аз, — да принадлежа на теб.
— Аз също, Очи на газела. Но ти си предназначен за по-високопоставен от мен. Така че не се влюбвай в мен, защото твърде скоро ще трябва да се разделим. Облечи се. Церемонията при ставането от сън ще оставим за утре. Днешният урок доста се проточи.
Обучението ми продължи още известно време. Оромедон идваше рано, без надутия евнух, и сам ме учеше как да обслужвам на масата, на двора, в личните покои или в банята. Той дори докара един кон и започна да ме обучава в буренясалия двор как да се качвам и да го яздя с грация. Вкъщи ме бяха научили само как да успея да се задържа на гърба на моето пони. После се връщахме обратно в стаята със зеленикавата светлина и голямото легло.
Читать дальше