Майк Резник - Гадателката

— Репутацията ми ме изпреварва. Поразително.

— Очаквах с нетърпение да те срещна.

— Надявах се да се видим някой ден на по чашка и да си разправяме истории — отговори Острието и въздъхна. — Но предполагам, че така е по-добре.

— Доста по-добре — съгласи се Вечното хлапе, а над главите им закръжаха лениво няколко птици.

— Забелязах, че на мен не ми каза да се връщам обратно в кораба си — рече развеселено ловецът на глави.

— Защото не искам да го направиш.

— Точно такива хора харесвам! — разсмя се Острието. — В някой друг живот бихме станали страхотни приятели.

— Е, първо ще получиш другия живот — отвърна Вечното хлапе. — И може би когато накрая се присъединя към теб, ще станем приятели в края на краищата.

— Надявам се. Закъдето ние сме се запътили, мисля, че всеки има нужда от всичките приятели, които може да спечели.

Той хвърли поглед към пансиона.

— Малкото момиче вътре ли е?

Вечното хлапе кимна.

— Сама ли е?

— Няма значение. Първо трябва да се справиш с мен, а ти няма да успееш.

— Ще видим — Острието направи крачка напред.

Вечното хлапе посегна към звуковия си пистолет, но Джими Острието направи бързо движение с лявата си ръка и три дълги грозни стрели се забиха в гърдите на Вечното хлапе. Той остана неподвижен за момент, после погледна невярващо кръвта, която започна да обагря туниката му.

— Проклет да съм — прошепна и усмивка се прокрадна на устните му. — Случи се най-после.

След това падна на земята.

Джими Острието отиде до тялото и го обърна по гръб. Дълго задържа очи върху момчешкото лице, после въздъхна и се насочи към пансиона. Направи едва две стъпки, когато Лъжекостенурката се показа на прозореца и насочи оръжието си. Чу се тих жужащ звук и Острието се строполи почти върху тялото на Вечното хлапе.

Ледения излезе на прага и огледа касапницата, последван от Мишката, Пенелопа и извънземния.

— Безсмислени загуби — промърмори Ледения.

— Той се жертва заради нас — произнесе напевно Лъжекостенурката. — Беше благороден човек.

— Грешиш и в двете преценки.

— Не разбирам.

— Първо, в това нямаше нищо благородно. Искаше му се да го убият и се опитваше да го предизвика повече от столетие… и най-накрая успя. И второ, не бе саможертва от негова страна.

— Напротив.

Ледения поклати глава.

— Някой друг го жертва заради нас — той се обърна към Пенелопа. — Или греша?

— Остави я на мира, Карлос! — сряза го Мишката.

Мъжът премести поглед от момичето към Мишката, после отново към момичето, вдигна рамене и се насочи към труповете, за да ги огледа.

— Мисля, че познавам двама от тях… Този е Подлеца Стоун, а тази — той посочи жената, говорила най-много — е Нина Палоун. За него не се изненадвам, но за нея — предполагаше се, че е една от най-добрите… Никога не съм виждал останалите петима.

— Какво ще правим с труповете? — попита Лъжекостенурката.

— След като пийна едно, ще погреба Вечното хлапе зад пансиона — отговори Ледения. — Можеш да ми помогнеш.

— А другите?

— Нека ги оставим там, където са, засега. Чакаме още два кораба и гледката може да ги наведе към размишления.

Мъжът се запъти към ресторанта.

Мишката се обърна към Лъжекостенурката.

— Благодаря ти, че отмъсти за смъртта на Вечното хлапе.

— Той не значеше нищо за мен, както и аз за него — отвърна извънземният. — Просто защитавах Гадателката.

— Добре, каквито и да са били причините ти, благодаря. Може би е по-добре да започнеш да копаеш гроба му отзад. Сигурна съм, че Карлос ще дойде при тебе след няколко минути.

— Разрешаваш ли ми да тръгна, Гадателко? — попита извънземният.

— Да — рече Пенелопа.

Той излезе на улицата.

— Нямам никакви инструменти — извика оттам.

— Има барака отзад. Сигурна съм, че там ще намериш лопата или кирка.

Лъжекостенурката тръгна без повече въпроси.

— Хайде да влезем вътре, Пенелопа.

— Защо?

— Трябва да поговорим, а предпочитам да го направим на четири очи, никой да не ни чуе. Дори и Лъжекостенурката.

Тя премина през фоайето и влезе в салона, а малкото момиче я последва.

— Седни тук.

Пенелопа седна на канапето, а Мишката се настани до нея.

— Какво има? — попита детето. — Държиш се, сякаш си ми ядосана.

— Не съм, но има нещо, което искам да знам със сигурност.

— Какво?

Мишката се втренчи в очите на Пенелопа.

— Карлос истината ли каза?

— Не разбирам за какво говориш.

— Трябваше ли Вечното хлапе да умре?