Майк Резник - Гадателката

Вечното хлапе извади звуковия си пистолет от кобура и провери заряда му.

— Ако продължаваш да си играеш с това нещо, ще вземеш да го деактивираш — подхвърли Ледения. — Нервен ли си, отиди отсреща и пийни едно.

— Отегчен — да, но не и нервен — поправи го убиецът. — Никога преди не съм се срещал с Острието или Гробаря Смит. Ще ми се да видя какво могат.

— Могат да те убият.

— Наистина ли мислиш, че имат шанс да успеят? — В гласа на Вечното хлапе се прокрадна нотка на надежда.

— Всеки има някакъв шанс — обяви безстрастно Ледения. — Тук имаш ли оръжие, си непобедим, докато не се докаже обратното.

Вечното хлапе се усмихна с една от редките си усмивки.

— Никога не съм приемал нещата по този начин.

— Все още си млад — отвърна саркастично Ледения. — Ще се научиш.

Другият се изсмя на забележката, после прибра пистолета в кобура.

— Той е луд — рече Мишката, когато най-накрая спря и седна до Пенелопа.

— Кой? — попита момичето.

— Хлапето. Смята да се изправи срещу някои от най-добрите ловци на глави на Вътрешната граница и в същото време се смее. Не съм го чувала да се смее, откакто го срещнах.

Тя пак стана и започна да кръстосва стаята, после се настани неспокойно на един дървен стол, опита се да седи неподвижно, но скоро започна да се върти и да преплита пръсти.

Внезапно Пенелопа вдигна очи от куклата.

— Те са тук — съобщи тя.

— Къде? — попита Мишката.

— На Убийствен рай. Два кораба, а скоро ще кацне и трети.

— Знам — обади се и Вечното хлапе от вратата. — Видях ги да кацат. На около пет километра са, а може би и на седем-осем… Ето, приземи се и още един.

— Добре, вероятно имаме още около половин час, преди да дойдат тук — обобщи Ледения, оставайки седнал върху масата. — Ако въобще стигнат дотук.

— Какво имаш предвид? — попита Лъжекостенурката.

— За момичето има огромна награда, а тези типове може и да не искат да я делят на десет или дванайсет. Може и да се избият помежду си, преди да стигнат в града.

— Надявам се да грешиш — искрено каза Вечното хлапе.

— Колко кораба ще пристигнат? — попита Мишката.

— Аз знам за още два — отвърна Ледения. — Общо пет ни следваха.

— Още три — поправи го Пенелопа.

Ледения вдигна рамене.

— Трябва да сме пропуснали някой или пък някой е извикал подкрепление.

— По-добре да идват по-бързо — отбеляза Вечното хлапе. — След по-малко от час съвсем ще се стъмни.

— А може би ще изчакат до сутринта — предположи с надежда Мишката.

— Едва ли — отговори Ледения. — До сутринта ще дойдат и другите три кораба. Ще искат да вземат момичето и да изчезнат колкото се може по-бързо.

— Ами тогава да не им улесняваме живота — Мишката се обърна към Пенелопа. — Отиди горе и не се показвай.

— Искам да остана с теб, Мишке — възрази детето.

Жената се обърна към Лъжекостенурката.

— Отиди с нея и пази вратата, ако успеят да се доберат толкова далеч.

Извънземният я погледна учтиво, но нито й отговори, нито се помръдна.

— Не ме ли чу? — повиши тон Мишката. — Заведи я горе.

— Подчинявам се само на Гадателката — отвърна Лъжекостенурката. — Когато тя ми каже да отида горе, тогава ще го направя.

— Я слушай — започна Мишката, — когато ти казвам…

— Недейте! — изкрещя Пенелопа и внезапно всички обърнаха поглед към нея. — Вие сте ми приятели, не искам да се карате.

— Ти си тази, за която са дошли — рече Мишката. — Трябва да ни позволиш да те защитим.

Извънземният вдигна ръка да въдвори тишина и погледна напрегнато Пенелопа.

— Какво виждаш, Гадателко? Кой ще живее и кой ще умре?

— Не мога да кажа — отговори момичето. — Все още има прекалено много варианти на бъдещето.

— А аз залагам цял замък срещу един кредит, че оживяваш във всичките от тях, нали? — обади се Ледения.

— Не.

— Ако оживяваш дори само в един, е достатъчно — намеси се Мишката. — Просто ни кажи как да накараме това бъдеще да се случи.

— Все още не знам — отвърна развълнувано Пенелопа. — Но знам, че искам да бъда с тебе, Мишке. Моля те, не ме карай да се качвам горе.

Жената я изгледа продължително, после вдигна рамене и въздъхна.

— Как мога да давам заповеди на една гадателка? — усмихна се тя накриво.

Пенелопа се втурна към нея и силно я прегърна.

— Благодаря ти, Мишке. Обичам те.

— Знам — прегърна я и Мишката. — И аз те обичам. Именно затова се притеснявам толкова за тебе.

— Май виждам още един — обади се Вечното хлапе, като излезе навън. — Може и да е птица, обаче… Не, кораб е. — Отново замълча, но този път за по-дълго. — Изглежда, че ще кацне на север. Което означава, че ще ни приближат от двата края на града.