Майк Резник - Гадателката

— Защото Демокрацията е изпратила два бойни крайцера насам — отговори Ледения. — Няма да пристигнат до два дни тук, ала не можем да им избягаме. Нашите кораби са по-бързи, но техните носят много повече гориво — ще ни хванат веднага щом спрем да заредим на някоя планета… Единственият начин да се отървем от тях е да направим това, което вие направихте с нас — да сменим корабите и да се надяваме, че те няма да се досетят толкова бързо, колкото ние.

— А единствените кораби, които си струва да вземем, принадлежат на ловците на глави — добави Вечното хлапе.

— Значи нямаме алтернатива — обобщи Мишката, — оставаме тук и се бием.

— Има още една алтернатива — обади се Ледения.

— Каква я тя? — попита Мишката.

— Да оставим малкото момиче и да се махнем оттук. Те не се интересуват от никого от нас.

— Не! — извика Пенелопа.

— Никога — обади се Лъжекостенурката.

— Това беше глупаво предложение, Карлос — Мишката се опита да сдържи гнева си.

— Вероятно — съгласи се той. — Но ти поиска алтернативи. — Той вторачи отново поглед в Пенелопа. — Ти нямаше да ни позволиш да си тръгнем оттук без теб, нали?

— Защо ме мразиш толкова? — Пенелопа се притисна до Мишката и хвана ръката й за успокоение.

— Въобще не те мразя.

— Но искаш да съм мъртва.

— Вероятно.

— Тогава наистина ме мразиш.

— Не повече отколкото рак, който трябва да се премахне, или лешояд, който да се застреля. Не можеш да предотвратиш това, което си, но си прекалено опасна, за да живееш.

— Само през трупа ми ще се добереш до нея! — извика Мишката.

— И през моя — добави Лъжекостенурката.

— Парите ти купуват услугите ми за още четири дни, Мишке — спокойно се обади и Вечното хлапе. — Сигурен съм, че дотогава всичко ще се изясни.

— А какво ще стане, когато парите свършат? — попита Ледения.

Вечното хлапе му се усмихна.

— Тогава може да се изправя срещу тебе просто заради идеята.

— А не е ли по-добре да се притесняваш за тези, срещу които ще се изправиш днес? — каза безстрастно Ледения. — Ще пристигнат най-късно до един час.

— Очаквам ги с нетърпение — увери ги Вечното хлапе.

— Обзалагам се, че е така.

— Гадателко — прекъсна този разговор Лъжекостенурката, — как можем да ти организираме по-добра защита?

— Вие май не чувате добре, а? — намеси се Ледения. — Тя няма нужда от никаква помощ.

— Ти май не чуваш много добре — сопна се Мишката. — Идват, за да я хванат, а не да я убият.

— И колко време ще остане в плен? — Ледения се обърна отново към момичето. — Колко души те хващаха и къде са те сега?

Пенелопа стисна по-силно ръката на Мишката.

— Накарай го да ме остави на мира, Мишке.

— Чу я! — каза жената.

Ледения вдигна рамене.

— Щом е така, мисля да отида отсреща и да пийна едно, докато има време.

— Онова е ресторант, а не бар — поясни Мишката.

— Ще намерят нещо за пиене — каза убедено Ледения. Стана, излезе от пансиона и минута по-късно прекоси празната улица.

Мишката се обърна към Пенелопа.

— Ще се оправиш ли, ако те оставя за няколко минути?

— Къде отиваш?

— Трябва да говоря с Карлос. Искам да знам дали можем да разчитаме на него, особено когато започне стрелбата и гърбът ни няма да е защитен.

— Той е много лош човек.

— Започвам да мисля като тебе.

— Тогава не ходи — помоли се момичето и хвана ръката на Мишката с двете си ръце.

Жената я прегърна, после нежно я отдели от себе си и се изправи.

— Ще отида само за няколко минути, а ти ще си в безопасност тук с Вечното хлапе и Лъжекостенурката.

— Той ще каже само ужасни неща за мен. Обещай, че няма да му вярваш.

— Разбира се, че няма — Мишката се усмихна. — Все още сме един отбор, помниш ли?

Тя отново прегърна детето, излезе от пансиона и прекоси улицата до ресторанта.

— Пак ли вие? — попита пълничката жена, когато Мишката се изкачи по стъпалата на верандата и влезе в сградата.

— Пусни я да влезе — обади се Ледения, който седеше сам в трапезарията.

Както и старецът преди нея, жената усети нещо в гласа му, което я накара да го послуша.

— Една бира за нея и още един сигниански коняк за мен.

Жената излезе от стаята, а Мишката седна точно срещу него.

— Знаех, че ще дойдеш. Предполагам, че е за добро. Трябва да поговорим.

— Наистина — съгласи се Мишката.

Жената се върна с питиетата.

— Благодаря — Ледения остави няколко банкноти на масата. — А сега ни остави сами.

— Как ще разбера дали искате още нещо?

— Няма да искаме нищо повече.