Майк Резник - Гадателката

— Вече не искам да се люлея.

— Не й позволявай да те изплаши — каза Мишката, все още ядосана.

— Не се страхувам от нея.

— Сигурна ли си, че не искаш да седнеш на люлката?

— Да.

Мишката сви рамене.

— Ами да се връщаме в стаята тогава.

Излязоха от трапезарията и заслизаха по стъпалата на верандата.

— Е, може би не е било ксенофобия в края на краищата — отбеляза Мишката.

— Може би не е било само ксенофобия — поправи я Лъжекостенурката.

Продължиха към пансиона и по средата на прашната улица, която разделяше двете сгради, Пенелопа внезапно замръзна на място.

— Какво има? — попита загрижено Мишката.

— Той е вече тук.

— Кой?

Пенелопа бе вперила поглед в точка зад лявото рамо на Мишката.

— Той! — прошепна тя.

Мишката се обърна и видя двама мъже да стоят до вратата на хотела. Единият от тях беше Вечното хлапе.

— Здравей, Мишке — поздрави другият. — Доста ни поизпотихте, докато ви настигнем.

— Здравей, Карлос — отвърна тя.

— Не се приближавайте — предупреди ги Лъжекостенурката.

— А ти кой си? — попита Ледения.

— Приятел съм на Гадателката. Това е всичко, което трябва да знаете.

— Значи сега тя е Гадателката?

— И аз съм на нейно разположение.

— За всеки друг в галактиката на нейно място бих казал, че има нужда от всичките си приятели и малко отгоре. Предполагам знаете, че половин дузина кораби ще се приземят тук преди падането на нощта.

— Да, но ти си този, от когото тя се страхува, така че стой далеч от нея.

— Той и с пръст няма да докосне малкото момиче — обади се Вечното хлапе и се обърна към Мишката. — Ти все още ми плащаш и предполагам, че това включва и защитата на момичето… Освен ако не искаш остатъка от парите си обратно.

— Задръж парите — вълна от облекчение заля Мишката. — Продължаваш да работиш за мен.

— Е, Ледени? — попита Вечното хлапе. — Така и не се уговорихме какво ще правим, когато ги настигнем. Мисля, че е крайно време да научим твоята позиция по въпроса.

— Имаме още време — отвърна Ледения. — Каквото и да решим, скоро ще бъде оспорено от дузина ловци на глави, ако не и повече. Започнем ли да се стреляме сега, ще бъдем по-малко на брой, когато се наложи да се изправим срещу тях.

— Защо да ти вярваме, Карлос? — настоя Мишката.

Той срещна погледа на малкото момиче.

— Кажи им.

— Той няма да ми направи нищо, докато не се измъкнем невредими от другите — каза Пенелопа.

— А след това? — попита Мишката.

— Не знам.

Мишката отново се обърна към Ледения.

— Карлос?

— Тя не знае, защото самият аз не знам.

— Все още се чудя дали мога да ти вярвам.

— Невъзможно е Гадателката да сгреши — намеси се спокойно извънземният и тръгна към пансиона. — Хайде да влезем вътре и там да правим плановете си. На тази улица сме прекалено лесна цел.

Ледения кимна и петимата влязоха в пансиона. Старецът седеше зад масата.

— Няма свободни стаи — съобщи им кисело той. — Всички са заети.

— Не искаме стаи — отговори Ледения.

— Не позволяваме посетители.

Ледения впери продължителен поглед в стареца.

— Напусни — проговори накрая той.

— Това е моят пансион!

— Не ме карай да повтарям.

Ледения не повиши тон, напротив, дори като че ли говореше по-меко. Но нещо в гласа му убеди стареца и той излезе през вратата, без да продума повече. В същото време Мишката почувства как Пенелопа се притиска силно към бедрото й, като че ли се опитваше да я постави като преграда между себе си и Ледения.

— Имаме малко време — обади се Ледения. — Около час, час и нещо. Къде можем да поговорим?

— Ей там е салонът — Мишката посочи към съседната стая, в която имаше огромна тухлена камина.

Влязоха вътре, а Вечното хлапе се облегна на рамката на вратата, така че да може да наблюдава празната улица. Пенелопа изчака, докато Ледения седна на един стол, и се настани колкото може по-далеч от него. Мишката се присъедини към нея, а Лъжекостенурката, като не можа да намери мебел, в която да настани огромната си гърбица, застана в един ъгъл, откъдето можеше да вижда всички.

— Е, и какво ще правим сега? — попита Мишката.

— Ще чакаме — отвърна Ледения.

— И после ще ги избием всичките — добави Вечното хлапе.

— Не питай него какво ще правим — каза кисело Ледения. — Едва се сдържа да ги вземе всички на мушка, и то съвсем сам.

— Защо не се махнем оттук, преди да пристигнат? Знам, че не можем да използваме нашия кораб, но защо да не отлетим с вашия?