Майк Резник - Гадателката

— Не — отвърна Пенелопа. — Няма до дойдат веднага.

— Ами тогава нека си наемем стаи. Един душ ще ми се отрази доста добре.

— И на мен — съгласи се малкото момиче, после погледна замислено към куклата си. — А и Мариан е цялата в прах.

Мишката влезе в пансиона. Изглеждаше като фермите на древната Земя: всичко беше от дърво, а подът — застлан с евтина черга вместо с килим. Мебелите бяха тежки и функционални, но не и елегантни. Въпреки че имаше вази с цветя, навсякъде миришеше на мухъл.

Една дъска скръцна под краката й, докато вървеше към регистратурата — проста дървена маса, зад която седеше слаб съсухрен старец.

— За колко даваш стаите си? — попита Мишката.

— Осемдесет кредита на вечер. Сто, ако искаш с баня.

— Бихме искали три стаи, моля. — В помещението влязоха Пенелопа и извънземният. — С баня.

— Имам само две. Твоят зелен приятел ще трябва да измисли нещо друго.

— Ще вземем две тогава — вдигна рамене Мишката. — Малкото момиче и аз ще се настаним в една.

— В този случай имам само една.

— Ако не приемате извънземни, защо просто не сложите табела, която да предупреждава? — попита Мишката.

— Това е първият извънземен, който виждам от почти трийсет години — отговори мъжът. — А давам стаи през последните седемнайсет.

— Тъй като няма никакъв знак, ще вземем две стаи — повтори твърдо Мишката.

— Мога да дам само една.

— Слушай какво, изминахме доста дълъг път и сме уморени и гладни. Искаме две стаи.

— Знам какво искате. Ако продължиш да настояваш, ще се наложи всички да спите в полето.

— Ако ти продължиш да настояваш, ще започнеш да се чудиш как ли изглежда този ваш малък и грозен свят, когато твоята глава вече не е на раменете ти.

Мишката почувства една ръка да я дърпа за ръкава на туниката й.

— Предложи му още пари — прошепна Пенелопа.

— Защо да му предлагам? Не е поставил никакви ограничения.

— Мишке, просто го направи — уморено помоли момичето.

Жената вдигна рамене и отново се обърна към стареца.

— Петстотин кредита за една нощ за две стаи.

— Хиляда — отряза мъжът.

Мишката беше на път да протестира, но Пенелопа стисна ръката й и кимна.

— Добре, хиляда.

— В аванс.

Мишката бръкна дълбоко в чантичката си, където пазеше най-големите си ценности, извади хиляда кредита и ги удари в масата.

— Горе, на втория етаж — посочи старецът към дървената стълба. — Първите две стаи вляво.

— А ключовете ни? — настоя Мишката.

— А багажа ви?

— Не е твоя работа.

Старецът помисли върху думите й, после отвори едно чекмедже и извади два ключа.

— Благодаря — язвително каза Мишката.

— Ако не харесвате обслужването тук, винаги можете да отидете при конкуренцията.

— Малко конкуренция ще ви е от полза — изстреля в отговор Мишката.

— Имаме си — ухили се старецът. — Друг пансион в другата половина на планетата. Добро упражнение за краката.

Мишката взе ключовете и тръгна по стълбите. Когато стигнаха да площадката на втория етаж, тя подаде единия на Лъжекостенурката.

— Защо не се обади? — попита ядосано тя.

— Нямаше защо — отвърна спокойно извънземният.

— Видях те как хладнокръвно застреля Главореза Янки, затова не ми обяснявай, че са те научили да си обръщаш другата буза. Защо не защити правата си?

— Гадателката не ми каза да споря.

— Ако Гадателката ти каже да скочиш от ръба на някоя скала, ти ще го направиш ли?

— Разбира се — отговори извънземният.

Мишката измърмори нещо нецензурно под носа си и влезе в нейната стая, последвана от Пенелопа. Лъжекостенурката ги проследи с поглед и после отвори своята.

В стаята на Мишката имаше две тесни легла, тоалетка с голямо огледало, люлеещ се стол, две малки изтъркани килимчета — едно между двете легла и второ пред вратата на банята. Всички стени бяха покрити с двуизмерни фотографии на стареца от рецепцията, старица на неговите години, няколко мъже и жени на средна възраст, малки деца и юноши, за които Мишката предположи, че са техните синове, дъщери и внуци.

— Няма холовидео — отбеляза Пенелопа.

— Изненадана съм, че има прозорец — Мишката въздъхна тежко. — Е, нека видим с какви удобства разполагаме все пак.

Тя спря пред банята и зачака нетърпеливо.

— Отвори се — заповяда.

Вратата остана затворена.

— Опитай с дръжката — предложи Пенелопа.

Мишката хвана дръжката на вратата и я завъртя.

— Гръм да ме убие! Знаеш ли колко отдавна не съм виждала такава врата?