Майк Резник - Гадателката

— Може би просто трябва да заключим вратите и да ги оставим да се състезават за привилегията да се изправят срещу теб — предложи Ледения. После стана, отиде до вратата и заслони очи с ръка, за да огледа небето.

— Значи ще се изправя срещу Джими Острието — размисли върху предложението Вечното хлапе и се изплю в прахта. — По дяволите, искам да са повече от един… Може би ще ни атакуват по групи.

— Ако знаех, че е толкова важно за теб, щях да съобщя координатите ни на военните крайцери на Демокрацията — каза иронично Ледения.

— Чудя се с колко мога да се справя, преди да ме убият? — продължаваше да мисли на глас Вечното хлапе.

— Не с достатъчно — отвърна Ледения.

Внезапно Лъжекостенурката мина през фоайето и застана до Вечното хлапе на вратата.

— Какво правиш тук? — попита убиецът.

— При липса на инструкции от страна на Гадателката — отговори извънземният и извади странното си безшумно оръжие — избрах да заема позиция тук, до тебе.

— Не знам, смятах да се изправя сам пред всеки, който се появи.

— А Ледения?

Вечното хлапе изсумтя презрително.

— Той не обича да си цапа ръцете. Вероятно ще изгледа битката отвътре, а после ще обере славата за всички онези, които аз убия.

— Звучи ми много добре — рече сухо Ледения.

— Освен това — продължи Вечното хлапе — ти трябва да стоиш при малкото момиче, в случай че някой мине през мен.

— Тя ще ме извика, ако има нужда от мен — отвърна извънземният.

— А ако не те извика?

— Тогава никога не е имала нужда от мен.

— Радвам се, че още един освен мен разбира с какво си имаме работа тук — намеси се Ледения.

— Винаги съм знаел с какво си имаме работа — каза тържествено Лъжекостенурката. — Именно затова съм тук.

— Тогава ти си най-големият глупак от всички.

— Защо мислиш така? — попита любопитно съществото.

— Мишката не разбира какво е тя, а на Вечното хлапе не му пука. Но ти — ти знаеш и въпреки това се опитваш да й помогнеш.

— А ти защо си тук?

Ледения вдигна рамене.

— Иска ми се да зная.

— Тогава кой е по-големият глупак? — продължи Лъжекостенурката. — Аз, който разбирам мотивите си, или ти, който дори не си започнал да осъзнаваш своите?

Ледения се замисли върху тези думи.

— Може би си прав — призна кисело той.

Вечното хлапе излезе по средата на улицата.

— Вие двамата решихте ли си спора кой е по-големият глупак?

— Да — отвърна Ледения. — Мисля, че сме квит.

— Добре, тогава се прибирайте вътре.

— Не — отказа спокойно извънземният.

Вечното хлапе се обърна към него.

— Работя за Мишката и ми се плаща да защитавам малкото момиче. И тъй като днес те виждам за пръв път, мисля, че нищо не ти дължа. Отдавна чакам този момент и ако се наложи да те убия, за да имам своята възможност срещу тях, няма да се поколебая да го направя.

Мишката се изправи на входа.

— Остави го на мира. Аз ще ти кажа кого да убиеш.

— Точно така — съгласи се убиецът. — Но никой не ми казва кого да не убивам. Дори и ти.

— Е, тогава може би трябва да ти се припомни кои са лошите — тя посочи към полето зад сградите. — Врагът е ей там.

— Точно сега враг ми е всеки, който се опитва да ме спре да направя това, което искам — отвърна той.

На вратата се появи и Пенелопа, все още с Мариан в ръцете.

— Влез вътре, Костенурко. Ако не го направиш, той ще те убие.

— Щом такова е твоето желание, Гадателко — извънземният се обърна веднага и влезе в пансиона.

— Имал съм любими животни преди — отбеляза Ледения, — но никое от тях не бе толкова добре обучено.

— Стига толкова жлъч, Карлос — рече Мишката. — Ще си уредим споровете по-късно. Ще ти повторя това, което казах на Вечното хлапе: врагът е ей там.

— Вече не е — прекъсна я Вечното хлапе, когато шестима души се зададоха по прашния път на около осемстотин метра. — Ледени, махай се от улицата ми.

— Желанието ти е заповед за мен — каза иронично Ледения и прекрачи прага, като хвърли кратък поглед на север. — Между другото, не искам да нарушавам идилията ти, но изглежда още двама твои приятели се приближават от другия край на града.

Пръстите на убиеца хванаха дръжките на пистолетите.

— Колкото са повече, толкова по-весело ще е.

Изведнъж Ледения забеляза, че Мишката все още стои до него.

— По-добре влез вътре — каза й той. — Ти дори не носиш оръжие.

— Наистина ли ще го оставиш да се изправи сам срещу всичките осем?

— Казах ти и преди, че ще го направя. Освен това такова е и неговото желание.