Майк Резник - Гадателката

— Не мога да я убия, Карлос. Тя ме обича.

Ледения втренчи поглед в тъмнината, мина доста време, преди да проговори отново.

— Тогава по-добре никога не я напускай, дори и за миг. И никога под никакъв предлог не й давай повод да се съмнява в твоята обич. Или във факта, че е най-важното нещо в твоя живот. — Той отново млъкна. — Единственото важно нещо в твоя живот.

— Тя никога няма да ме нарани, Карлос.

— Тя е просто дете и й липсва възпитание да се справя с живота. Ще има своите съмнения и страхове, ще е ревнива като всяко друго дете — само че тя няма да осъзнава чувствата си. — Той се обърна към Мишката. — Другите деца всекидневно желаят ужасни съдби за своите родители или братя и сестри. Това е нормална част от растежа им. Разликата е там, че каквото си пожелае тя, се сбъдва.

Мишката не отговори.

— И ще трябва много да внимаваш с Лъжекостенурката — продължи Ледения.

— Защо? Той я боготвори.

— Наричаш това същество „той“ и си му дала име — „Лъжекостенурка“. Забравила си, че е извънземно със своите извънземни усещания и мотиви. Неговото поведение е любезно, почти сервилно, но е убило Главореза Янки съвсем хладнокръвно. А и без никакви колебания застреля Джими Острието.

— Просто я защитаваше.

— Знам… но то също ще оказва своето влияние върху Пенелопа, а откъде си сигурна, че не убива по някой човек всеки ден преди закуска?

— На мен ми изглежда много внимателен и загрижен — отвърна Мишката.

— Виждала си го само в присъствието на малкото момиче, което боготвори. Не знаеш нищо за вярванията и етиката му, освен че убива хора по причини, които смята за убедителни.

— Какво искаш да направя? — попита остро Мишката. — Да ги убия и двамата?

— Убий малкото момиче, а извънземният не е от значение. Но ако я оставиш да живее, отърви се от него и колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре.

Тя го изгледа, без да мигне.

— Труден човек си ти, Карлос.

Той тъкмо щеше да отговори, когато небето се освети от светлините на идващ кораб.

— Колко далеч е според тебе? — попита Ледения, когато накрая корабът изчезна от погледа им, вероятно за да се приземи на повърхността на планетата.

— На около седем или осем километра, точно като останалите.

— Който и да лети в него, явно е засякъл другите със сензорите и е решил, че това е космодрумът… Е, имаме време до разсъмване.

— Защо няма да дойде веднага? — попита Мишката.

— Защото не знае дали не сме минирали пътя или не сме заложили капани навсякъде — отвърна Ледения. — Не, той ще изчака, докато може да вижда къде отива.

После отново погледна към небето.

— Освен това неговият партньор още не е дошъл.

— Откъде знаеш кой е и че има и партньор? — изненада се Мишката.

— Защото видях убитите от Вечното хлапе, Оли Трите юмрука не бе сред тях — обясни Ледения. — Оли е прекалено добър, за да изгуби следата ни, а има договорни отношения с Гробаря Смит. — Той се усмихна мрачно. — Именно тези двамата очакваме.

— Може би трябва наистина да минираме пътя — предложи Мишката. — Имаме достатъчно време — още четири-пет часа остават до зазоряване.

— Не разполагаме с необходимото. Освен това няма никакво значение.

— Защо?

— Защото тези двамата са най-добрите в бизнеса. Те няма да допуснат глупавата си грешка втори път.

— Втори път? Каква е грешката им?

— Същата като твоята — той се отпусна назад в люлеещия се стол и зачака корабът на Гробаря Смит да се спусне през атмосферата на планетата. — Мислеха Пенелопа Бейли за малко безпомощно момиче.

На Убийствен рай зората се пропука внезапно. Един миг преди това бе тъмно, а в следващия — вече не. След още един миг десетки хищни птици се спуснаха и започнаха своя пир върху мъртвите тела, пръснати по улицата.

— Идват — обяви Пенелопа вътре в пансиона.

— Ще кажа на Карлос — чу се и гласът на Мишката.

— Няма нужда — обади се Ледения от своя люлеещ се стол на прага. — Буден съм.

Мишката се появи на вратата и погледна към дългия прашен път.

— Не мога да ги видя все още.

— Вероятно са на около три километра от нас.

— Какво мислиш да правиш? — попита Мишката.

— Ще импровизирам.

— Искаш да кажеш, че просто ще си седиш тук?

— Точно така.

— Това е глупаво, Карлос. Все още имаме време да заемем отбранителни позиции. Ти можеш да се качиш на покрива, Костенурката да се скрие зад ресторанта, а аз…

— Прекалено стар съм да се катеря по покривите — прекъсна я Ледения.