Майк Резник: Гадателката

— Не можеш да не правиш нищо!

— Защо? — отвърна спокойно Ледения. — Обикновено това е най-доброто.

— Какво ти става, Карлос? — запита Мишката. Внезапно впери напрегнат поглед в него. — Ще се присъединиш към тях ли?

— Съмнявам се, че ще ме приемат.

— Тогава какво смяташ да правиш? — настоя тя.

— Не знам.

— Имаш около десет минути да предложиш някаква идея.

— Нямам никаква.

Тя се намръщи.

— Какви ги дрънкаш, Карлос?

Той се обърна към нея.

— Ако аз не знам какво ще направя, тогава и тя не го знае.

— Не става по този начин, Карлос. Тя вижда много варианти на бъдещето и се опитва да манипулира нещата така, че да се сбъдне този, който тя иска.

— Като не знае какво смятам да предприема, на нея ще й е по-трудно да манипулира нещата — отговори Ледения. — Може би тя ще иска да кихна, когато посягам към оръжието си, а може би не — но ако дори аз не знам какво или как ще го направя, това ще я затрудни при подреждането на събитията.

— На твое място щях да се тревожа за Оли Трите юмрука и Гробаря Смит.

Ледения просто вдигна рамене.

— Те са само убийци.

Мишката го изгледа, после се върна в къщата.

Той извади тънка касторианска пура от джоба си, запали я и продължи да се люлее в стола. Слънцето надникна иззад ресторанта. Ледения хвърли кос поглед към пътя, като се упрекваше, че не си е взел шапка да предпази очите и главата си.

И тогава две фигури — един човек и един определено нечовек, се появиха на хоризонта. Докато се приближаваха, той видя, че извънземният е облечен в сребристо и има или една ръка в повече, или една в по-малко. И вече знаеше, че това е Оли Трите юмрука. Другият беше в тъмнокафяво и зелено, като човек, свикнал да се слива с околността, но нямаше съмнение, че е Гробаря Смит.

— Застанал съм на прозореца на салона — долетя гласът на извънземния. — Ще държа на мерник човека.

— Не стреляй, докато не ти кажа — рече Ледения. — Опитаме ли се да повторим действията на Вечното хлапе от вчера, ще остане само купчина мъртви тела и дебели птици.

— Още два трупа и ще можем да си тръгнем в безопасност — отвърна Лъжекостенурката.

— Тези момчета не са толкова глупави. И са свикнали да работят заедно. Единият от тях ще ме приближи, но другият ще остане извън обсега и ако нещо се случи на партньора му, ще взриви цялата къща.

Като че ли го чуха, защото Гробаря Смит спря на около седемстотин метра, а Оли Трите юмрука продължи да се приближава със своята тромава походка.

— Достатъчно — извика Ледения, стана от люлеещия се стол и слезе на улицата. Извънземният се бе приближил на около петдесет метра.

— Познавам те — Оли Трите юмрука спря и се взря в него с нечовешките си очи. — Ти си Мендоса.

— И аз те познавам.

— Не съм те виждал много отдавна — продължи извънземният.

— Навъртах се тук-там.

— За малкото момиче ли работиш сега?

Ледения поклати глава отрицателно.

— Просто работя.

— Дошли сме за нея.

— Знам.

— Мислиш ли да застанеш на пътя ни?

— Не, ако мога да го избегна.

— Тогава се мръдни встрани.

— Смятах, че първо можем да поговорим.

— По-накратко тогава.

— Знаеш ли, че Главореза е мъртъв?

— Разбира се, бяхме на Калиопа, когато го убиха.

— Тогава за кого работите?

Оли Трите юмрука се усмихна с много извънземна усмивка.

— Не мога да ти кажа това, Мендоса. Може да решиш да я закараш там сам и да поискаш наградата.

— Дори не съм си и помислял за това — отвърна на усмивката му Ледения.

— Не си се променил, Мендоса.

— Разбира се, че съм. Вече не работя за Демокрацията.

— За кого работиш тогава?

— За себе си.

— И какво общо има това с малкото момиче?

— Ще я откупя от вас.

Оли Трите юмрука се намръщи.

— Не виждам никакъв смисъл в това, Мендоса. Ти и без това я притежаваш.

— Никога не си бил най-умният ловец на глави на Вътрешната граница. Премисли го добре, Оли.

Извънземният помълча малко.

— Предлагаш да ни платиш, за да си тръгнем ли?

— Точно така.

— Защо?

— Защото не искам да ви убивам и защото тя ще ми помогне да си възстановя всичко, което ви платя.

— Няма да убиеш мен, Мендоса — увери го извънземният. — Не си толкова млад вече.

— Но имам приятели.

Оли Трите юмрука веднага се стегна.

— О?

Ледения кимна.

— Девет. Във всяка сграда от града и оръжието на всеки от тях е насочено към тебе.

— Не ти вярвам, Мендоса.

Ледения махна към осемте трупа на улицата.

— Да не мислиш, че съм свършил всичко това сам?