Майк Резник - Оракула

Усети как го вдигнаха върху количка. Откараха го в спешното отделение, чу някого да излиза тичешком, за да потърси дежурния лекар. Леко отвори дясното си око, завъртя глава и откри твърде разтревожения Брусар, застанал до него.

Надигна се да седне на количката и тъкмо младежът отвори уста, когато забеляза настоятелния му знак да мълчи. Зяпна Индианеца, който направи движение, сякаш пише във въздуха, накрая кимна и му подаде джобния си компютър.

Двете пера видя, че машината се включва с глас, завъртя глава и повтори същите движения. Брусар извади писалка от джоба си, откри бележник на масата в ъгъла и ги даде на Индианеца.

„Не казвай нито дума — написа Две пера. — И заключи вратата.“

Младежът прочете изреченията, намръщи се недоумяващо, но изпълни нарежданията.

„Сега намери малко памук и лепенка. Закрий изцяло лявото ми око.“

Брусар порови из чекмеджетата, намери необходимото и го залепи върху лявото око на Индианеца.

„Изобщо няма да говориш, докато не ти разреша. Ясно ли е?“

Придружителят му кимна, взе бележника и написа:

„Какво става? Защо да мълча? Какво ви е на окото?“

„Изпратиха ме тук със строго поверителна задача. Забранено ми е да ти обяснявам подробности, но е свързана с Оракула.“

Повиканият лекар задумка с юмрук по заключената врата.

„Кажи му да почака — продължи да драска Индианеца. — Измисли нещо!“

Брусар отвори и се шмугна припряно в коридора. Върна се след минута.

„Добре“, написа той. „Няма ли най-после да ми кажете какво става?“

Двете пера взе писалката.

„Докато ме инструктираха за задачата, случи се нещо и един ден ми се губи от паметта. Заспах в леглото си една нощ и се събудих чак 32 часа по-късно. От откъслечните спомени, които възстанових, стигнах до извода, че някой ме е обработил.“

„По какъв начин?“, попита младежът.

„Подозирам, че са присадили камера и аудиопредавател в главата ми.“

„Но защо не докладвахте веднага на началниците си?“

„Защото не знам кой от тях работи за Оракула. Ако попаднех на него, щеше да ме ликвидира незабавно. Реших да не правя нищо, преди да пристигна на Хадес.“

Брусар се вторачи в него и взе бележника.

„Ами ако грешите?“

„Ако греша, напразно съм ти причинил неприятности и се направих на глупак. Още никого не съм обвинил напразно. Но ако съм прав, значи в «Тайни операции» имаме предател.“

„Защо да ви слагат камера и предавател?“

Индианеца сви рамене и започна да пише.

„Оракула може би проверява системите си за сигурност или иска да проучи всички хора на Хадес, или пък просто се надява чрез мен да стигне до секретна информация.“

„И какво ще правим сега?“, колебливо надраска Брусар.

„Сега ще доведеш някой доверен човек — може би приятелката си. Ще махнем присадките, докато онези си мислят, че още ме лекуват от натравяне.“

Младежът се замисли и взе бележника.

„Преди малко говорих с друг лекар, но знам, че и тя е дежурна в момента. — Поумува още малко и продължи: — Ще трябва да й кажа какво става.“

„Сигурен ли си, че няма да се разприказва?“

Брусар кимна.

„Добре, доведи я. Кажи й, че се налага да свърши работата по-бързо. Едва ли е нужно много време за промиване на стомаха.“

Младежът се засмя.

„Ще я помоля да обяви, че се налага да ви даде приспивателно. Ще спечелим осем до десет часа.“

Обърна се към вратата, но Индианеца го възпря с повелителен жест.

„Има още нещо. За камерата и предавателя се досетих, но може да открие и други устройства в главата ми. Кажи й да махне всичко.“

Брусар кимна отново и излезе от стаята. Върна се след десет минути заедно с красива, но много сериозна млада жена. Тя побърза да извади молив от джоба си и започна да пише:

„Аз съм доктор Джил Хъксли. Даниел ми обясни положението и гарантира за вас.“

„Тогава да не се размотаваме“, безмълвно отвърна Индианеца.

— Постъпил сте крайно неразумно, господин Двете пера — изрече тя на глас. — Даниел ви е предупредил да не опитвате извънземните гозби.

Индианеца изпъшка.

— Няма никаква опасност за живота ви — продължи строгата хубавица, докато пишеше трескаво. — А имам още двама пациенти, които се нуждаят от неотложна помощ. Ще ви дам приспивателно, а като се освободя, ще махнем от стомаха ви излишъците.

Откъсна листа и му го подаде.

„Ще трябва да ви преместя в операционна зала. И щом ще пазим всичко в пълна тайна, ще помоля Даниел да ми асистира.“

Брусар прочете бележката над рамото й и изведнъж пребледня.