Майк Резник - Оракула

— Нямам време да боледувам.

— Господине, мога ли да направя още нещо за вас, преди да тръгна към посолството?

— Две неща. Първо, къде са ми дрехите?

Младежът стана, доближи гардероба и подаде команда за отваряне.

— Тук са. А какво е второто?

— Донеси ми предавателя, но не вдигай шум. И ела да ме вземеш след час.

Брусар се върна след минута. Носеше на парче марля невероятно миниатюрно устройство и го подаде на Двете пера. Отдаде чест и излезе.

Индианеца изчака вратата да се затвори и пъхна предавателя в лявото си ухо.

— Добро утро, кучи сине.

„Как ти е стомахът, Джими?“, попита далечният слаб глас на Тридесет и две.

— По-добре от всякога.

„Дано ти е като обица на ухото.“

— Няма да ми повярваш, ако ти кажа какво имам или нямам по ушите си.

Последва дълго мълчание.

— Е, няма ли да попиташ? — не се стърпя Двете пера.

„За какво трябва да те питам?“

— Ами защо не виждаш нищо.

„Предполагам, че си затворил лявото си око.“

— Е, така е.

„Джими, това е проява на детински инат. Стремя се да ти помогна, но няма да съм в състояние, ако не виждам, каквото и ти.“

— Нека бъдем точни. Аз съм тук, за да ти помогна — възрази Индианеца. — И първото, което ще направя за тебе, е да ти подскажа нови условия на споразумението ни.

„Какво си намислил, Джими?“

— Промяна в основните правила на играта. Я ми кажи, много ли ти се иска да очистя Оракула?

„Ножът вече е опрял до кокала. Сам знаеш.“

— И колко си готов да платиш?

„Джими, вече се разбрахме. Твоята свобода срещу Оракула.“

— Свободата ми беше колкото да започнем — подхвърли Индианеца и пак примижа от болка, докато се отпускаше предпазливо на възглавницата. — Време е да поприказваме за пари.

„Остави това. Нито на тебе, нито на когото и да било ще позволя да оскубе Демокрацията.“

— Че кой споменава за скубане? Искам си заслужената награда за честно свършена работа.

„Ти и една работа не си свършил честно през живота си. Вече се споразумяхме и няма да се отмяташ.“

— Боя се, че ще те разочаровам.

„Нека ти напомня, че мога да сложа твърде груб край на всякакви спорове помежду ни.“

— Ами опитай. Твоя воля.

„Защо си се настроил така? — учуди се Тридесет и две. — Джими, какво те е прихванало?“

— Нищо особено — увери го Двете пера. — Само че се отървах от едно-две нещица. Искаш ли да погледнеш?

Извади предавателя от ухото си, обърна се с лице към стената, за да не установи Тридесет и две къде е по гледката през прозореца, после свали превръзката от лявото си око и се взря в мъничкото уредче.

— Познато ли ти е?

Не чу отговор и се сети, че дори онзи да говори, предавателят вече не е на мястото си. Пак си закри окото и внимателно пъхна машинката в лявото си ухо. Тридесет и две тъкмо изчерпваше богатия си запас от псувни и проклятия.

— Щях да ти покажа и бомбата, но й видяхме сметката — ухили се Индианеца. — Сега готов ли си да определиш цената?

„Това си е чисто извиване на ръце, а аз не преговарям с изнудвачи.“

— Вярно. Само им пълниш главите с разни джунджурии.

„Джими, или ще се добереш до Оракула, както се уговорихме, или се смятай за мъртвец.“

— Олеле, колко се уплаших…

„Не се шегувам. Ако щеш, крий се час, ден или седмица, но няма да мръднеш никъде от тази планета.“

— А може и да не ми се иска.

„Какви ги дрънкаш?“

— Знаеш ли защо все пак ще се спогодим за цената, въпреки всичките ти крясъци? — кротко го попита Индианеца. — Защото не си единственият играч.

„А кой още участва, според тебе?“

— Има поне двама. Първо оня тип, дето трябва да я отведе.

„Ти дори не го познаваш.“

— Вече ми го показа, знам и името му. Лесно ще го открия, ако дойде тук. — Двете пера помълча многозначително. — Щом научи, че Демокрацията го иска труп, май с удоволствие ще се изръси, за да научи кой се опитва да го прекара.

„А кой е последният играч?“

— Трябваше сам да се сетиш. Оракула.

„Ще измениш на собствената си раса?! Това е немислимо!“

— На мен тя нищо лошо не ми е направила — сопна се Индианеца. — Но не мога да кажа същото за други хора от тая моя раса.

„Е, това вече не е изнудване! — побесня Тридесет и две. — Това е предателство!“

— Не — поправи го Двете пера, — това е бизнес… Виж какво, мога да се пазаря с тебе, а мога и с някой друг. Само това решение съм оставил на тебе, при това ти давам точно пет минути да помислиш. Ако се спогодим, ще се върна в посолството и ще работя за тебе. Ако не, можеш да си сигурен, че няма да ме спипаш, преди да намеря Свирача или Оракула.