— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Защо бе? — изрева Индианеца и седна толкова рязко, че болката сякаш избухна в главата му.
— Макар че в мен е заложена способността да защитавам определени файлове от откриване, не съм програмиран за тайни операции.
— Просто те помолих да предположиш, дяволите те взели!
— Не съм в състояние да обработя тази хипотеза.
Двете пера се просна по гръб, нагласи възглавницата и затвори очи в очакване болката да отслабне.
— Ще ме побъркаш! — промърмори вбесено.
Машината не отговори.
— Добре де — обади се Индианеца след малко. — Засега да оставим Свирача на мира и да се заемем с Оракула. С какви данни за нея разполагаш?
— Знае се, че Оракула съществува.
Дълга пауза.
— Само това ли? — попита Двете пера изумено, а цялото му тяло се напрегна от яд.
— Това е единствената потвърдена информация. Всичко друго в моите бази данни се основава на предположения.
— Все едно, кажи ми всичко.
— Смята се, че Оракула е Пенелопа Бейли, възраст двадесет и две години. Предполага се, че я придружава извънземно същество, известно като Лъжекостенурката. Според непълни данни Оракула е политически противник на Демокрацията. Предполага се, че има способността да предсказва бъдещето. Ако е вярно, че тя е Пенелопа Бейли, това предположение се потвърждава. Допуска се, че Оракула се намира на Алфа Крепело от дванадесет до четиринадесет години. Не е много вероятно тя да е член на правителството на планетата, но има голямо влияние над решенията му.
Двете пера изчака да се убеди, че компютърът е изчерпал предположенията.
— В Куичанча ли живее Оракула?
— Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.
Индианеца реши да обмисли по-внимателно следващия въпрос.
— Оракула приема ли хора?
— Не.
— А случвало ли се е да приема представители на други раси, освен Сините дяволи?
— Нямам достатъчно данни да отговоря на въпроса ви.
— Значи нямаш информация за нито една такава среща?
— Точно така.
— А Оракула напускала ли е планетата през последните дванадесет години?
— Нямам достатъчно данни, за да отговоря на въпроса ви.
— Както и да е — промърмори Индианеца. — Ще приемем, че се е появила тук преди дванадесет-тринадесет години и оттогава не се среща с други, освен със Сини дяволи. Известно ли ти е нещо, което оспорва хипотезата?
— Не.
— Има ли други космодруми на Хадес извън Куичанча?
— Няма.
Двете пера прехвърли в ума си всичко, което научи. Изведнъж се засмя.
— Вече знам как да я намеря. Чудя се дали на Свирача ще му стигне хитрост, за да се сети.
Машината не сметна това за въпрос.
— Изобщо ли ти е отказан достъп до компютъра на космодрума или само до информацията по сигурността?
— Отказан ми е достъп до всичко, свързано с охраната и сигурността.
— Ами до изпращането и получаването на товари?
— Не разбирам въпроса.
— Имаш ли достъп до митническите декларации и товарителниците?
— Да, стига да не се отнасят за пратки, свързани със сигурността на планетата.
— Май стана прекалено лесно — учуди се Индианеца. — На това посолство му трябват повечко убийци, а не бюрократи. — Усмихваше се. — Компютър, потърси информация за всички пратки, пристигнали на планетата през последните две седмици.
— Командата се изпълнява… готово, с вече посочените изключения.
— Добре. Сега извлечи от тях списък на всички подходящи за хора хранителни продукти, доставени от спътниците на Хадес.
— Изпълнявам… списъкът е готов.
— Извади от него всички продукти, поръчани от посолството или от четирите хотела, които приемат хора.
— Изпълнявам… отстраних ги от списъка.
— Махни и онези, поръчани от трите ресторанта в Куичанча.
— Изпълнявам… отстраних ги от списъка.
— Е, колко пратки останаха? — попита Индианеца.
— Четири.
— Наведнъж ли са получени?
— Не. На два пъти през десет дни.
— Кой е получателят?
— Вриеф Домо.
— Кой или какво е Вриеф Домо?
— Местен жител на Алфа Крепело III.
— Син дявол?
— Точно така.
— Знаех си, че онази няма да понесе диета от местното месо! — ликуващо възкликна Двете пера. — Компютър, можеш ли да ми покажеш как изглежда Вриеф Домо?
— Да.
Мълчание.
— Хайде, по-бързо! — отсече Индианеца.
Холограма на Син дявол замени тази на Чандлър.
— Тъпотия! — промърмори Двете пера. — За мен всички са еднакви. — Поумува малко. — С какви сведения за него разполагаш?
Читать дальше