Майк Резник - Оракула

— Кой е тоя?

„Джошуа Джеремая Чандлър.“

— Името трябва ли да ми подскаже нещо?

„Може да си го чувал като Свирача.“

Двете пера поклати глава.

— Изобщо не го познавам. Той какво общо има с Оракула?

„Той ще отвлича вниманието й. — Тридесет и две помълча. — Изключителен професионалист, може би най-добрият по Вътрешната граница. Липсва му едно от предимствата ти. Предчувствах, че може да дойде заповед за ликвидирането на Бейли, затова не го снабдихме с картите… Но това едва ли ще възпре човек с неговите способности. Засега е в Порт Маракеш, но ако някой може да се добере жив и здрав до Хадес, той ще го направи. И ако това се случи…“

— Искаш да работя с него ли?

„Не.“

Индианеца сви вежди.

— Тогава, мътните те взели, защо да зяпам тая холограма?

„Надяваме се да отклони вниманието на Оракула от тебе. В края на краищата той действа под прикритие и ако може да се вярва на постъпващата информация, вече е убил един от нейните агенти в Порт Маракеш. Вероятно тя го следи. Но вече ти споменах, че задачата му е различна от твоята.“

— Ако Оракула струва поне колкото половината от вашите измишльотини, той няма да я изкара от дупката й — убедено заяви Двете пера.

„Съзнавам, че идеята да я отвлечем изглежда смешна — призна Тридесет и две. — Но същото се отнася и за убийството й. Ако тя изобщо има някакви слабости, все пак остават и двете възможности.“

— Е, какво се опитваш да ми кажеш?

„Много е просто, Джими. Договорихме се с този човек съвсем честно и никак не ми се иска да го пожертвам… Но ако в някой момент ти се стори, че той наистина ще стигне до Оракула преди тебе, ще се наложи да го убиеш.“

Индианеца заседна за пет часа в митницата на Хадес — властите отказаха да се съобразят с дипломатическия му имунитет. Сините дяволи го разпитваха неуморно — достатъчно дълго, за да проверят пръстовите му отпечатъци и ретинаграмата в своите компютри, при съюзниците си и дори в базите данни на своите врагове, до които имаха достъп. Но през целия разпит Тридесет и две му подсказваше навреме правилните отговори.

Най-сетне го пуснаха и той се озова пред шофьора, изпратен от посолството да го посрещне.

— Лейтенант Две пера?

— Аз съм — изсумтя Индианеца, без да помръдне ръка, за да отвърне на военния му поздрав.

— Дойдох да ви откарам в посолството.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. А къде ми е багажът?

— Още го преглеждат, господине. Друг човек от персонала ще го прибере, щом ни съобщят, че всичко е наред.

— Те какво си мислят, че е тъпкан с контрабанда ли?

— Едва ли. Така ни карат да не забравяме, че са независими от Демокрацията. — Шофьорът се запъна. — Забравих да ви се представя. Аз съм Даниел Брусар и съм на ваше разположение по време на престоя ви тук.

— А аз съм Джими Двете пера.

— Ако ми позволите да отбележа, господине, името ви не е от често срещаните.

— Защото съм от чероките.

— Това планета ли е?

— Не съвсем — промърмори Индианеца. — Хайде да се махаме оттук, а ако искаш да си разказваме историйки, може да стане и по пътя.

— Последвайте ме, господине.

— Един момент, синко — спря го Двете пера.

— Да?

— Казвам се Джими. Така ми викат хората и на това име отговарям. Като чуя „господине“, все се озъртам да видя кой ми стои зад гърба… Ако ти писне да ми казваш Джими, можеш да ми викаш Индианецо. Все ми е едно.

— Да, господине.

— Хлапето е страшно схватливо — измънка Двете пера под носа си.

„Джими, той ще ти помага. Не е нужно да го обиждаш.“

— Но май не чува какво му приказвам.

— Извинете, не ви разбрах, господине… тоест Джими — каза Брусар.

— Говоря си сам — обясни Индианеца. — Напоследък честичко ми се случва. Не ми обръщай внимание.

— Както желаете, господине… Извинете ме, Джими.

— Добре. Да вървим.

Минаха през малката сграда на космодрума и излязоха в горещия въздух на Хадес. Отпред бе паркирана наземна кола.

— Би трябвало да седнете отзад — побърза да се намеси Брусар, когато Двете пера понечи да отвори предната врата.

— Отпред е по-удобно да разглеждам града.

— Моля ви, господине… ще си имам неприятности, ако ви видят да седите отпред.

— Между другото, кои са враговете? — промърмори Индианеца. — Сините дяволи или ония от посолството?

„Знаеш добре кой е истинският враг. Няма смисъл да си навличаш още неприятности.“

Двете пера седна отзад и Брусар подкара колата през криволичещите улици, които ту се разширяваха, ту се стесняваха без никаква обяснима причина. Постройките не си приличаха помежду си, нито пък наподобяваха нещо, което Индианеца бе виждал досега. Някои бяха високи, други изглеждаха приплеснати. Имаше кръгли или пък с остри като игли върхове, или трапецовидни като прерязана пирамида. Виждаха се и конструкции с толкова страни и ъгли, че Двете пера се съмняваше дали в математиката има подходящо понятие за подобно тяло.