Майк Резник - Оракула

— Колцина пратихте досега да я очистят?

— Защо предполагаш, че сме пращали някого?

Индианеца се разсмя.

— Няма да търсиш маша из панделата, ако твоите бабаити не са се издънили.

Тридесет и две го изгледа преценяващо.

— Изпратихме осем агенти, един след друг. Досега щяхме да сме доволни и да я приберем, вместо да я ликвидираме. Вече нямаме избор.

— Какво стана с осемте агенти?

— Първите седем са мъртви.

— А осмият?

Белокосият сви рамене.

— Още е там.

— Май вече му нямате вяра?

— Не е това причината. Доколкото съм чувал, трудно е да се намери по-способен от него.

— А защо го отписахте?

— Плановете ни се промениха. Както вече споменах, вчера получихме изрична заповед да ликвидираме жената. А онзи човек бе натоварен със задачата да ни я доведе жива.

— Щом вече е на мястото, защо просто не му кажете, че има нова заповед?

— Защото действа под прикритие на вражеска територия. Не искаме да го излагаме на риск, като опитаме да се свържем с него. — Тридесет и две се намръщи. — Освен това е от Вътрешната граница и нищо не го свързва с Демокрацията. Общо взето, обикновен наемник, който се подчинява само на временния си работодател. Възможно е онзи да има свои причини, за да иска Оракула жива.

— Щом може да оплеска работата, издайте го и толкоз.

— Ако успее да се свърже с нея — нещо, в което седем мои агенти се провалиха — искам да знам как го е направил. Освен това, срещу човек, виждащ бъдещето, няма прикритие. Не допускам и сянка на съмнение, че тя знае защо наемникът е там.

— Не разбирам — промърмори Индианеца и зарови пръсти в несресаната си черна коса. — Ако вече знае за него, защо не му види сметката? И защо толкова ви е страх да го потърсите?

— Тя вижда какво ще се случи, но според нас не може да прозре какво става сега — отговори Тридесет и две. — С други думи, тя знае, че той смята да я отвлече по някое време, но не и къде е той точно в този миг.

— Сигурен ли си? — недоверчиво попита затворникът. — Може пък преди час да е знаела точно къде ще е той сега.

Белокосият въздъхна за пореден път.

— Изобщо не сме сигурни. Познаваме възможностите й, когато беше на шест години, и нашите специалисти направиха различни предположения докъде може да са се развили…

— С две думи, нищо не ви е ясно, а?

— Вярно е — призна Тридесет и две. — И затова не искам да издам този човек. Досега никой от моите агенти дори не я доближи. Ако той отвлече вниманието й или изглежда по-непосредствена заплаха за нея, току-виж ти получиш малък шанс да се промъкнеш.

— Искаш ли един съвет от мен?

— Ще ти бъда благодарен за всяко предложение.

— Преговаряйте за мир с тая жена — натърти Индианеца. — От това, дето го чух, излиза, че няма начин да я убиете. Само още повече ще я настървите.

— Да смятам ли, че ми отказваш?

— Че кой е казал такова нещо? — учуди се затворникът.

— Но…

— По-добре да пукна с пистолет в ръка, отколкото в проклетата килия. — Острият му поглед сякаш прониза Тридесет и две. — А ще си имам ли ръце след операцията?

— Несъмнено — увери го белокосият. — Вече ти обясних, че ще изглеждаш като сега.

— Добре те чух — сопна се Индианеца. — Само дето още не си ми разправил що за операция е тая.

— Ще те превърнем в ходещ холопредавател. Лявото ти око ще бъде заменено с изкуствено. Ще изглежда същото и ще бъде свързано със зрителния нерв, така че ще виждаш много добре с него… Но ще ми предава триизмерно изображение на всичко, което гледаш. А в ухото ти ще бъде присаден миниатюрен приемо-предавател. Ще чувам, каквото и ти, а на свой ред ще мога да ти говоря, без никой да ни подслушва.

— Ама ти къде ще бъдеш през цялото време?

Тридесет и две сви рамене.

— Още не е уточнено. Ако мога, ще кацна на някоя от необитаемите планети в същата звездна система. Иначе ще остана на Филемон II, най-близката планета на Демокрацията, на около четири светлинни години. Приемо-предавателят работи с подпространствени сигнали и в радиус от десет светлинни години комуникацията е на практика мигновена.

— Избрал си ме, защото според тебе ставам за убиец — изрече Индианеца. — Защо искаш и да ме следиш?

— Току-виж, ти помогна с нещо.

— И как ще стане? Само ще ме разсейваш.

— Прекарах с Пенелопа Бейли повече време от всеки друг в Демокрацията, без да броим нейните родители.

— Виж ти? А по-точно?

— Почти половин година.

— И това беше преди шестнайсет години? — Индианеца изсумтя пренебрежително. — Не занимавай хирурзите с глупости, а мен ме остави да си свърша работата.