Майк Резник - Оракула

— И още какво знаеш за мен?

— Вириш си носа, като че говната ти са специални и не смърдят. Значи си от военните. — Индианеца помисли малко. — Знам, че се бях надрусал до пълно бетониране, преди да ме тикнат тука, ама не помня да съм пречуквал офицер.

— Не си.

— Жалко — промълви затворникът и пак се настани удобно на леглото.

— Не те ли интересува причината да дойда при тебе?

— Като си готов, ще ми кажеш.

— Вече съм готов. — Посетителят помълча внушително. — Какво ще кажеш, ако ти дам възможност да се измъкнеш оттук?

— Ами, все ще свикна някак.

— Да, но последните четири пъти така и не успя да свикнеш.

Индианеца сви устни.

— Всеки път ставаше по някое недоразумение.

Белокосият се усмихна кисело.

— С тази дума ли наричаш смъртта на двадесет и седем души?

— Я да ти вкарам ума в главата. Направих услуга на обществото. Повечето тъй или инак щяха да изгният тука. Схващаш ли колко парици спестих на правителството?

— Изобщо не те мъчат угризения, нали?

— А, не позна. Много ми е мъчно, че пак ме гепиха.

— Джими, ти си умен и талантлив мъж. Защо се оставяш да те хванат?

— Ако не ми беше изчел досието, нямаше да си тука. Знаеш защо се дъня.

— Падаш си по семената.

— Като сдъвча малко, цяла рота да ми се изпречи, пак ми се вижда малко. Затуй от време на време наистина се счепквам с цяла рота. — Затворникът се ухили мрачно. — Следващия път май ще се задоволя само с един взвод.

— От две години не си се дрогирал.

— Ъхъ, прав си. Главният готвач не добавя семена от алфанела в менюто.

Белокосият се вторачи в него, после поклати тъжно глава.

— Проблеми ли си имаш? — попита Индианеца.

— Ти си имаш проблеми — меко го укори непознатият. — Може би си най-блестящият криминален тип през последния четвърт век. Извършваш неразкриваемо престъпление, после налапваш семената и почваш да се хвалиш пред първия срещнат. Много съм любопитен какво подтиква хора като тебе да си съсипват живота.

— Ти конско ли ще ми четеш или си дошъл да уредим някоя далаверка? — отегчено проточи затворникът.

— Дойдох да ти предложа сделка. Но може и да не ти харесат условията.

— Вече съм сигурен в това. Все едно, разправяй. После и аз ще ти кажа как съм настроен.

Мъжът кимна.

— Съгласен съм.

— Между другото, как ти викат?

— Ти можеш да ме наричаш Тридесет и две.

— Е, почти уцелих десетката — промърмори Индианеца.

— Моля?

Затворникът се ухили сърдечно.

— От „Тайни операции“ си. Отначало те помислих за фуражка.

— Често работим съвместно с военните — невъзмутимо изрече белокосият. — Да продължавам ли?

— Ама разбира се, чувствай се като у дома си.

— Какво ще кажеш, ако споделя с тебе, че мога да ти уредя пълна и незабавна амнистия?

— Ще кажа, че си душа човек. Хайде да се махаме оттука.

— Естествено, има и някои уговорки.

— Че може ли без тях? — подхвърли Индианеца начумерено.

— Ще трябва да работиш за мен.

— Защо ли хич не се учудих?

— И ще трябва да се подложиш на някои оперативни промени в организма си.

Затворникът се намръщи още по-несговорчиво.

— Ти в какъв изрод искаш да ме превърнеш?

— Уверявам те, че след операцията няма да се забелязват никакви промени във външността ти.

— Сериозно? А колко струват твоите уверения?

— Колкото свободата ти.

Индианеца се вторачи в него и въздъхна.

— Добре де, изрецитирай си стихчето.

— Третата планета от звездната система Алфа Крепело е населена от раса, наричаща се Лорхн, но сред хората са известни като Сините дяволи. Вече много векове те се съпротивляват упорито на нашите усилия да ги включим в Демокрацията. — Тридесет и две се поколеба и заговори по-тихо. — На Алфа Крепело III живее и една жена на име Пенелопа Бейли. Отличава се с уникалната си дарба. Почти шестнадесет години се опитваме да я върнем в световете на Демокрацията. Но всеки път се проваляхме.

— А защо толкова си падате по нея?

— Способна е да предсказва бъдещето. Ти разбираш ли какво означава това?

— Означава, че няма да седна срещу нея на масата за покер.

Тридесет и две въздъхна тежко.

— Май не разбираш колко сериозно е положението. Тази жена може да предвиди резултатите от различни военни и политически начинания и според нашите сведения е станала враг на идеалите, които Демокрацията изповядва. Следователно е най-голямата потенциална заплаха за нас, дори за господството на човешката раса. Абсолютно неприемливо е да търпим това и в бъдеще.